Постинг
09.08.2007 07:18 -
Голямото чакане
Колко безсмислено, но сигурно прекарваме половината си живот в чакане.
Всичко започва още преди да се появиш на бял свят. Първо чакаш 9 месеца да се родиш. После някой те чака да проходиш, да проговориш, да тръгнеш на училище, да спре да правиш глупости. Ти чакаш да спрат да ти казват, че си малък и не разбираш. Чакаш първата целувка, първото гадже, първата среща...
После чакаш да си намериш идеалната работа. Идеалната половинка. Чакаш да звънне телефона. Да дойде имейла. Да ти се роди детето. Да порасне детето... Чакаш да дойде маршрутката, таксито. Да звънне алармата. Да дойде отпуската. Да ти увеличат заплатата. Да си купиш кола, да направиш дом... Може и в друг ред.
А никой не обича да чака. Чакането всъщност се възприема с пълна досада, загубено в безвремието време. Вчера гледах как едно момче чакаше явно момиче. 20 минути чакане. А може би и повече. Той вече чакаше, когато отидох там. Изпуши три цигари. Направи сигурно хиляда малки крачки в почти идеално затворен кръг. Оправяше косата си нервно през цялото време. След всяка цигара лапаше нова дъвка. И си поглеждаше часовника притеснено и изнервено.
Накрая си тръгна. Сам. Никой не дойде. Поредното чакане, което не е завършило с това, което си очаквал. С наведена глава. Сигурно с учудване какво се е случило. Чудех се няма ли телефон да се обади. Или той е нямал, или не го е знаел. Жалко. Стана ми мъчно. Реших, че повече няма да определям срещи, на които нямам намерение да ходя.
Не ме питайте аз какво правех там. И аз чаках. И почти открих очарованието на чакането. Извадих апарата и снимах как хората чакат. Лицата им. В мига на очакването хората са много различни. По лицата им се чете нервност и досада. Когато спрат да чакат лицата се успокояват и усмихват. Реших, че не обичат да остават насаме със себе си.
20 минутки чакане, в които имах време за всички избягали през деня мисли. 20 минутки да осъзная, че дори и нервно, всъщност чакането е приятно. Без елемента на очакването, после усмивката от случилото се няма да е толкова приятна.
И все пак не искам да чакам много. Искам днес да звънне телефона, да получа онова съобщение, да знам кога ще видя който искам да видя. Искам да замина. Щях да кажа и да не се връщам. Но, не, после казвам и да се върна. Защото някой ще ме чака. Не искам да чакам безкрайно, но искам да знам, че някой ще ме чака винаги. Все пак в чакането има някакво очарование. Защото колкото аз чакам, вероятно някъде в някаква точка нещото пък ме чака мен.
Хм, животът е пътуване и чакане. А ако спра да чакам, явно вече няма да ме има.
Всичко започва още преди да се появиш на бял свят. Първо чакаш 9 месеца да се родиш. После някой те чака да проходиш, да проговориш, да тръгнеш на училище, да спре да правиш глупости. Ти чакаш да спрат да ти казват, че си малък и не разбираш. Чакаш първата целувка, първото гадже, първата среща...
После чакаш да си намериш идеалната работа. Идеалната половинка. Чакаш да звънне телефона. Да дойде имейла. Да ти се роди детето. Да порасне детето... Чакаш да дойде маршрутката, таксито. Да звънне алармата. Да дойде отпуската. Да ти увеличат заплатата. Да си купиш кола, да направиш дом... Може и в друг ред.
А никой не обича да чака. Чакането всъщност се възприема с пълна досада, загубено в безвремието време. Вчера гледах как едно момче чакаше явно момиче. 20 минути чакане. А може би и повече. Той вече чакаше, когато отидох там. Изпуши три цигари. Направи сигурно хиляда малки крачки в почти идеално затворен кръг. Оправяше косата си нервно през цялото време. След всяка цигара лапаше нова дъвка. И си поглеждаше часовника притеснено и изнервено.
Накрая си тръгна. Сам. Никой не дойде. Поредното чакане, което не е завършило с това, което си очаквал. С наведена глава. Сигурно с учудване какво се е случило. Чудех се няма ли телефон да се обади. Или той е нямал, или не го е знаел. Жалко. Стана ми мъчно. Реших, че повече няма да определям срещи, на които нямам намерение да ходя.
Не ме питайте аз какво правех там. И аз чаках. И почти открих очарованието на чакането. Извадих апарата и снимах как хората чакат. Лицата им. В мига на очакването хората са много различни. По лицата им се чете нервност и досада. Когато спрат да чакат лицата се успокояват и усмихват. Реших, че не обичат да остават насаме със себе си.
20 минутки чакане, в които имах време за всички избягали през деня мисли. 20 минутки да осъзная, че дори и нервно, всъщност чакането е приятно. Без елемента на очакването, после усмивката от случилото се няма да е толкова приятна.
И все пак не искам да чакам много. Искам днес да звънне телефона, да получа онова съобщение, да знам кога ще видя който искам да видя. Искам да замина. Щях да кажа и да не се връщам. Но, не, после казвам и да се върна. Защото някой ще ме чака. Не искам да чакам безкрайно, но искам да знам, че някой ще ме чака винаги. Все пак в чакането има някакво очарование. Защото колкото аз чакам, вероятно някъде в някаква точка нещото пък ме чака мен.
Хм, животът е пътуване и чакане. А ако спра да чакам, явно вече няма да ме има.
Целият ни живот минава в чакане - сега чакам да се появи хубава оферта за работа, а времето си тече ли тече - минават дни, седмици, месици и така ще минат и годините. А де да можеше тая болест ЧАКАНЕТО да се лекува колко по хубав щеше да е животът ни!?
цитирайа снимките къде са ?
цитирайтаковата, стана ми неудобно да пускам непознати хора. Може някой да се види, пък да се сърди. Иначе снимах и тъжната физиономия на момчето, което не дочака каквото чакаше.
цитирайняма да те бият :) пък и има удобната опция изтриване :)
цитирайживотът да минава в чакане. Не може всичко да се случва точно когато ни се иска.
Важното е какво чакаш и има ли смисъл да го чакаш.
И разбира се, трябва да можеш да чакаш.
Поздрави от планинатааааааааааааааахахахахахахахахаааааааааааааааааааа:)))))))))
цитирайВажното е какво чакаш и има ли смисъл да го чакаш.
И разбира се, трябва да можеш да чакаш.
Поздрави от планинатааааааааааааааахахахахахахахахаааааааааааааааааааа:)))))))))
Понякога чакането си струва! Аз съм чакал момиче и по 30 минути, не съм се отчайвал на 20-ата минута...
А да не забравяме, че вървят сега и ремонти на улиците с пълна сила, винаги може да има причини за едно закъснение, нищо трагично не се е случило все пак!
цитирайА да не забравяме, че вървят сега и ремонти на улиците с пълна сила, винаги може да има причини за едно закъснение, нищо трагично не се е случило все пак!
можем да не си губим времето. Аз докато чакам за среща (което мн рядко се случва, обикновено аз закъснявам, но прилично, десетина минутки..) правя неща, за които не съм смогнала през деня. Например говоря със сестра ми/приятел по телефона, отбелязвам си в тефтерчето нови и изпълнени задачки, преглеждам вестника, изтривам стари съобщения, изхвърлям натрупаните в чантата хартийки, бележчици и опаковки от дъвки, чета дадените ми току-що флаери, чета плакати, зяпам билборди.. Можеш да оползотвориш чакащите минутки. Снимането на хората е страхотна идея :) Поздрави :)
цитирай
8.
magity -
:))))
10.08.2007 03:53
10.08.2007 03:53
Знам да чакам - мога да чакам, а вечер уморена заспивам от чакане ...но не знам дали трябва изобщо да чакам ... Дано чакането ти не е дълго .....
Успех!
цитирайУспех!
...колкото е всичко останало, което ни харесва или не ни харесва в живота. Дълго време не можех да се примиря, че животът тече с по-бавна скорост, отколкото на мен ми се иска, но когато приемеш естествения ход на живота и знаеш, че зад ъгъла те чака нещо неочаквано и интересно, можеш да използваш моментите на затишие за всякакви полезни неща:-) това е начина, по който аз се избавих от досадата на чакането (в житейския смисъл на думата; по отношение на чакането по спирки и обществени места - избягвам всячески:-)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене