Всички се стремят към щастието. Този факт е така неоспорим, както всички стремящите се твърдят, че щастието съществува. Мнозина дори описват, разказват, рисуват и пеят как са се докосвали до щастието. Щастието е nights in white satin или un amore grande. Щастието е time in a bottle. Откъснати илюзорни мигове по дългия път … към същото това щастие.

Сега затвори очи. Представи си щастието. Сигурно има поне три неща, които те правят щастлив. Протегни ръка. Опитай се да докоснеш щастието. Не успяваш. Опитай пак. Не искам да се повтарям, но казват, че ако човек силно иска нещо, той ще го получи. Ако не го получи, не го е искал достатъчно.

И след като всички искат толкова много това щастие, защо толкова рядко го достигат. А може ли някой да ми обясни защо след като получиш това, което си искал, често се оказва, че чуждата гора, онази зад хълма, изглежда по-тайнствена, необятна и примамлив. Да, влязъл си в миража. Този, към който вървеше така упорито. Сега, влязъл вътре, откриваш, че мястото е абсолютно същото като онова, през което вече мина вчера, оня ден и миналата година.

Не, няма проблем. Нали помниш, че видя съседната гора. Тръгвай на там… run, baby, run. Само не плачи, когато стигнеш там и си спомни, че съм предупредила за илюзиите.

Всъщност човек е щастлив именно от съществуването си в стремежа към щастието. Щастието е наркотик. Колкото повече се стремиш към него, толкова повече се пристрастяваш към него. Толкова повече го търсиш, пропускайки онези малки, но безценни мигове, които са истинското щастие.

Иска ми се да кажа, че щастие всъщност няма. Защото ако имаше, нямаше всички да го гонят. Все някой щеше да го е открил, патентовал, пакетирал и щеше да се продава в супермаркетите. И щяхме да даваме луди пари за него. Щастието е в онези малки моменти, в които се разтваряш напълно, когато си истински, когато сърцето ти прескача удар и се свиваш от внезапната болка на липсата.

Защото щастието често боли… И тук опираме отново до въпроса как може нищото да боли…

Днес ще разочаровам, нямам отговори… Защото и мен ме разочароват.

нищото боли така добре....

знам... уж няма нищо, пък ...

я сега си признай като взе на ръце малкия лимон -болеше ли ?

и когато те гушне с една сладка усмивка боли ли ?

боли когато се стремим към невъзможните неща .
иначе щастие има .
но докато сме в него - не съзнаваме това .
разбираме го после.

и ако злото не съществуваше ,как щяхме да знаем какво е добро?

Поздравления за Garbage ;-)

Що се отнася до чуждата гора, човек често обича да се сравнява с околните, а за да се сравняваш с някого трябва да го познаваш. Имайки предвид, че и човек е любознателен и непознатото го влече вече имаме няколко фактора, които те теглят към чуждото.
А иначе универсално щастие не мисля, че има. То е можеби уникално за всеки един от нас, определено го има, или поне има хормон на щастието ендорфин, който те кара да скочиш до тавана от радост, да извикаш от еуфория и да поглеждаш от време на време света през розови очила. Разбира се щастието не трябва да е самоцел ;)
Поздрави

със същия успех можеш да си щастлив след като изядеш кило банани,баси...
не е ли това онова моментно състояние в което забравяме за съществуването на света и просто се наслаждаваме на гледката,музиката,целувката,докосването...
кой знае,може би пък щастието е в това да си купиш нов тиган...
де да знам...всеки си има собствени критерии...

че можеш да почувстваш щастието и когато си сред него, съвсем сериозно го осъзнавам и заявявам..

:)*

.....въпроса е да намериш своята гора, а не да мислиш за съседната гора като за чуждата.. /абе игра на думи малко, ама../ търсиш своето, това е

"Боли когато се стремим към невъзможните неща."

Sowhat, знаеш ли колко ме радваш като ми отваряш очите!

Bloghead, няма универсално. Ендорфина дали е наркотик?

Dressy... ти си докосване... не е в тигана и бананите работа.

Pti, всеки търси неговата си гора, обаче като влезеш, как да останеш сигурен, че това е твоята, м?

хареса ми формулировката, че "животът не се измерва с броя на излитанията, а с броя на кацанията."

:))

как, как... в проверка много ясно..
виж, може и да не я намериш.. трябва си късмет вероятно, обаче в едно съм категорична, не е ли твоята гора, беж да те няма, няма смисъл от изчакване или от преобразования в декора..

**Gibo, и на мен много ми хареса :)

"Доброто и злото не са онова, което смята тълпата, мнозина които изглеждат нещастни в очите на обществото, се чувстват щастливи, а други които макар да разполагат с богатство и изобилие в действителност се чувстват нещастни, защото често първите спокойно понасят своята трудна участ, а вторите не могат да оценят свето щастие"
Корнелий Тацит "Аналии" кн.VI

И българската мъдрост с фолклорно звучене"Нашло па се зашло","Дупе знае две и двеста""Като те удари горнио, ше видиш долнио"
И ние сме дали нещо на света)))

и знам че има поне едно единствено същество на света ,което е в състояние да ти даде всичкото му щастие.

*))

Sowhat, аз съм щастлив човек. Повече от едно са съществата. {}

Бедна ти е фантазията,колко силно съм желала някои неща и те никога не се случват,дори си имам житейско правило-Поискаш ли да загубиш (да се отървеш) от нещо,обикни го и го отпиши!Не знам,може би трябва да" свалим малко летвата"Все пак щом е рецепта за щастие,трябва да се пробва,а за ефекта от нея ,да сиго пожелаем!

Ехе,големи сте философи бе,нищо не разбрах-то какво да разбера,празнословие

нямало било щастие :)) на пакетчета :)))))))
има, лимонче, има; но няма да ти кажа къде!

ама ти обикновено и отговори ли даваш? ма то, щом знаеш отвотетите на въпроските да те взема за гуро? къф роус караш - цвят? колега:)

http://www.youtube.com/watch?v=cZhl8HU2WQI

щастието е като живота. Път, а не цел.

Според мен няма абсолютно щастие. В живота на всеки човек има възходи и падения. Разбира се, при едни хора щастието и късметът са големи, а при други - нещастията и скърбите. Но това е предопределението на съдбата. Всеки човек има своята лична, индивидуална представа за щастието. За мен щастието се състои в няколко ценности: здравето, семейството, вярата в Бога, приятелите. Всичко останало се нарежда с времето.

Именно в това е очарованието...Иначе няма да е интересно!:)

Темата е безкрайна и много интересна, трудно е да се даде ясен и точен отговор, сетих се за две мисли:
"Щастието е само сън, болката е реалност" Волтер
"Няма щастие вчера, нито щастие утре, има само щастие днес" Тургенев

А Шопенхауер ни предупреждава: "най-заплашен от нещастие е този, който прекалено усилено се стреми към щастието".

Вярвам в слънцето — дори когато не свети, вярвам в любовта — дори когато не е проявена,
вярвам в Бога — дори когато мълчи."
Неизвестен автор, жертва на Холокоста