Децата, по природа, знаем, че са добри. И докато не започнат да растат и да попиват от лошотията на околния свят, те остават добри. Не говоря за хилядите пакости, които са в състояние да натворят. Имам предвид онази вътрешна доброта, която не познава разликата между добро и лошо. Разликата между добро и лошо е именно въпрос на израстване и осъзнаване на заобикалящия свят и мястото на детето вътре в него. По пътя на това осъзнаване водеща и насочваща е ролята на родителите и средата.
Смешно е, но излиза, че осъзнаваш заобикалящата среда в зависимост от самата среда. Вече пораснали, искаме да моделираме своята среда след като тя вече ни е моделирала, т.е. направила това, което сме.
Детето е хомо луденс, т.е. играещият човек, който опознава света чрез ролеви игри. В тези игри се изпитват различни ситуации. Или ситуациите изпитват детето за реакция. Или детето изпитва околните за техните реакции в различните създадени от него или от други ситуации. Въз основа на резултатите от изпитванията, т.е. реакциите на околните, то си съставя база за сравнение кое е добро и лошо. Незнаейки разликата между добро и лошо, едно дете може да е болезнено жестоко.
То наранява без да знае последиците от нараняването, защото никога не е било наранявано. Нараняването в умерени количества, стъпка по стъпка, е това, което изгражда и калява психиката. Затова децата се въвеждат постепенно в света на големите. И постепенно научават за болката, страданието и мъката. И не, нямам предвид физическо нараняване. Имам предвид онези малки разочарования, които ни учат, че не всичко, което лети, се яде. И че морето не е до колене. И други такива образни изрази, искащи да покажат как и защо трябва да се трансформираме от ходо луденс в хомо сапиенс, т.е. разумният човек.
С ролевата игра се трупа опит, а след това въз основа на натрупания опит можеш да изведеш предварително заключение без да ти се налага всеки път да влизаш в нова и нова, подобна на предходната ролева игра. Защото резултатите от сходни ситуации често са сходни. От жестокостта боли, добротата създава нова доброта. Връзката обикновено е правопорционална и почти няма изключения.
И когато всеки казва, че иска да запази детето в себе си, предполагам има предвид, че иска да запази онази хвърчаща радост от балоните. Никой не иска да се учи отново да върви, да не достига ключа за осветлението, да е малък, безпомощен и зависим от големите.
Спокойно, веднъж станал възрастен, никой не се е върнал обратно в света на децата.
Пазете детето, но не си правете експерименти с нови и нови ролеви игри. Разликата между добро и лошо трябва да се е изградила максимум до 15-тата година. От там нататък говорим за чиста жестокост. А казват, че всичко се връща. И ако мога да използвам един детски лаф – колкото по-късно, толкова по-мръсно.
Ето затова е важно да бъдеш добро дете.
Т.е., не винаги добротата създава нова доброта.
Но може би е за предпочитане.
;)
Да видим дали ще е добро :-Ррр
P.S. Нали знаеш, че нищо не разбирам от философия.
Аз да не съм врачка?
Но това са приказки. И във филмите става така. Доброто побеждава. Човек има нужда от илюзии. Коментирала съм го вече.
Но е вярно и друго- че децата наистина са жестоки понякога... Предполагам заради преобладаването на инстинктите в тях, а не на разума или пък способността за съчувствие... Навярно просто не знаят какво правят- когато наприват убиват някое беззащитно животинче, или пускат с парашут котката от седмия етаж например... Или пък удрят с прашка врабчета и гълъби, или изтезават някоя живинка и т.н. Те и едно спрямо друго са жестоки понякога.
И това някак опира до характер обаче според мен- има си по-жестоки деца, има си и ангелчета... Трудно ми е да си обясня защо... Освен с прераждането на душите, и разликата между нивото им на развитие...
27.09.2007 15:28
Хм...
Нито търсаче, нито изтърсаче.
И версаче си нямам.
:)
Децата са волни и свободни,необременени. Но те ще пораснат, рано или късно ще се превърнат в зрели хора, ще се обременят от грижи и проблеми, ще носят премеждията и миналото на гърба си. Ще започнат да трупат своя товар, но в един момент може да си спомнят детските години, да си спомнят урока на детството, а той е само един и всички деца го усвояват прекрасно. Затова детството никога не тежи на възрастните хора, зрелите хора винаги си спомнят с усмивка за него, на тях им тежи само зрелият живот ...не детството. А какъв е урока на детството ли ? Вие го знаете, това е безгрижността. Децата са безгрижни, живеят ден за ден, миг за миг, не трупат товар ,не се товарят с недоизживяни моменти и недоразбрани уроци. Когато зрелият човек си спомни този урок, той го осмисля в дълбочината и пълнотата на зрелостта, която като дете не е притежавал.... хубаво е да си дете ...все пак...
О Янцев първо версаче с което почваш търсаче и ети изтърсаче. В тая последователност приятел. Няма друг начин.:)))
Ххахахаххаааа.
Е, ако трябва да търся в БИАД или нещо подобно, да, права си, но за щастие, нямам такива амбиции.
Това е смешката на вечерта.
Браво.
Ето, че можеш.
:)))))))))
Въпреки преражданията и гените или в каквото друго изберете да вярвате, децата са отворени за съпричастност. Каквото им подаде светът около тях, такава ще бъде и "съпричастността" им. Няма такова "дете", което не е отстъпило (ако е било "лошо" или вироглаво) пред благостта на отношението към него.
Всъщност всички ние очакваме това. И тогава сме готови стократно да го дадем в замяна.
Поздрави на компанията:)))))
