Постинг
28.11.2009 08:07 -
Loving pixels instead
Онези моменти, в които проумяваш нещо, което не ти харесва, с наситената яснота, че всичко - от кожата до душата ти, се разпада на малки песъчинки... са моментите, в които просто млъкваш внезапно. И оставаш в тишината преди писъка. А аз съм млъкнала толкова отдавна, че не знам дали има още какво да се отрони. Писъкът стои на гърлото ми, заседнал там от месеци.
Казват, че малкото камъче обръща колата. И винаги съм внимавала за малките камъчета по пътя, защото зная колко боли да ти се забие в петата, а в същото време да трябва да продължаваш да вървиш. Не казват обаче, че поредното малко камъче е това, което откача първо едното, после другото, накрая колата остава без нито едно колело и спира на място. Навъпреки убеждението ти, че силата на любовта, на волята, на желанието могат да победят всичко, всъщност излиза, че не е точно така.
Да, побеждават, но не ситуациите, а теб самия. Когато се обърна назад виждам толкова много компромиси и такова безгранично търпение, че като се погледна в огледалото на времето, трудно се познавам. Дори очите ми отдавна не са същите. Липсвам си...
И не са само. Очакването се е превърнало в безнадежност, смехът до сълзи е минал към електронна усмивка, топлината е победена от постоянното внимание да не кажеш нещо накриво, свиването в стомаха е станало вечно главоболие...
Любовта била търпелива, разбираща, жадуваща, прощаваща, топла, бъбрива... Някъде в спомените си усещам, че сигурно е била и такава. Сега е гневна, бойна, крива, мълчалива, тъжна. А това дали е любов?
Има дни, в които съм почти убедена, че обичаш 200 пиксела, а не мен самата. Когато кажеш, че снимката е хубава, а не че аз съм хубава... когато трудно ме познаваш изобщо на снимките... когато питаш руса ли съм... това за мен означава, че ти всъщност никога не си ме познавал. И въпреки твърденията ти, не виждам и желание да ме познаваш.
Ще ти оставя пикселите, ще възкликна "О", за да отпуша заседналия писък и ще сляза от шибания мост...
Това О, което е изобразено на снимката, не е на учудване ;-)
цитирайОпределено не е.
цитирайТова "о" ме подсети че любовта е състояние на летеж, и в нея като и в полета сме сами, издигаме се или падаме, срещу или по вятъра летим, но сами разчитаме сигналите, сами се носим шрещу теченията и избираме потоците на страст, копнеж или разочарование....
Ако не чуваме моторите или нямяме уши за тях, или са замлъкнали, или летим в безмоторен самолет а сме го разбрали късно.
цитирайАко не чуваме моторите или нямяме уши за тях, или са замлъкнали, или летим в безмоторен самолет а сме го разбрали късно.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене