Постинг
30.05.2010 15:44 -
Някога преди... някога сега
Някога преди вярвах, че щастието е в две очи, които те гледат с усмивка. После дълго време се разубеждавах, че това не е вярно и че щастието е състояние на духа, самостоятелно явление, което няма нищо общо с чуждите очи.
Колко много време загубих... в преследване на глупава утопия, в нагаждане по чужди капризи, в размисли, страсти, гняв и безсилие...
Способността да разсъждава е основния недостатък на човешкия род, защото като изключим гениалните прозрения от време на време, през останалото време го вкарва в илюзии, от които излиза с години.
Днес категорично твърдя, че щастието ни по-малко, ни повече е точно в две очи, които те гледат сякаш си всичко, което искат да виждат на този свят. Толкова е хубаво, че не искам да заспивам, защото реалността е по-хубава и от най-омайния сън и илюзия.
Спирам да мисля, защото е time to feel...
Колко много време загубих... в преследване на глупава утопия, в нагаждане по чужди капризи, в размисли, страсти, гняв и безсилие...
Способността да разсъждава е основния недостатък на човешкия род, защото като изключим гениалните прозрения от време на време, през останалото време го вкарва в илюзии, от които излиза с години.
Днес категорично твърдя, че щастието ни по-малко, ни повече е точно в две очи, които те гледат сякаш си всичко, което искат да виждат на този свят. Толкова е хубаво, че не искам да заспивам, защото реалността е по-хубава и от най-омайния сън и илюзия.
Спирам да мисля, защото е time to feel...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене