Или малко за смисъла на живота. Провокирано от Pepelopes

Заговорихме се за смисъла на живота. Снощи, заспивайки се замислих повече, обаче съня ме пребори. Не знам защо първата ми мисъл (след едни други, които няма да споделям), беше пак за това.

Вярвам, че всеки идва тук, за да изпълни някаква мисия/цел. Не е задължително да бъде нещо голямо и грандиозно. Моята мисия може да бъде да усмихвам хората, а нечия друга може да бъде да открие панацеята на всички времена. И все пак, всичко - дори най-дребното е мисия. Постигаш нещо.

Сетих се за тази поговорка "да посадиш дърво, да създадеш дом, да отгледаш дете". Не знам защо мисълта ми се завъртя натрапчиво около нея.

Да посадиш дърво е лесно. Обикновено - по един или друг повод - това всеки прави в някакъв момент.  От моя страна, план изпълнен. Няколко пъти. С две праскови (без две череши), няколко борчета на един хълм, една джанка, една ябълка и три-четири сливи. Между другото - прасковите са в двора на баба ми и дават страхотен плод. Другите не съм ги наглеждала скоро.

Да отгледаш дете. Защото да отгледаш дете не означава просто да го направиш и поставиш в пространството като факт. Отглеждането на дете е дълъг и продължителен процес. Крайната цел е в някакъв миг детето - вече пораснало - да върви само по своя път и да е подготвено за разни изпитания. Или по-накратко - да възпиташ човек. Изпълнение на плана - в процес.

Да създадеш дом. Тук малко се затрудних. Дали да създадеш дом означава да построиш къща - буквално - или означава да създадеш пространство, което духовно да чувстваш дом. С топла и приятна атмосфера, със усещане за разбиране и помощ между членовете. И колко души правят един дом? Майка, татко и децата или собственика на дома като самостоятелна единица?

Всъщност много се затрудних. Моят дом е там, където живея и се чувствам добре. Но моят дом е бил и на други места. И не задължително в конфигурация с деца и семейство. Моят дом е и моята крепост. А моята крепост е в главата ми, по-скоро в сърцето.

Изпълнение на плана - неопределено, поради липса на ясни критерии...

Смисълът на живота... Така и не стигнах до никакъв конкретен извод. Мисля си, че животът е, за да бъде изживян. Не е маловажно какво правиш докато го живееш. Всъщност е изключително важно.

Иска ми се, един ден, далеч напред в бъдещето, когато остарея, не виждам добре, зъбите ми са станали изкуствени и бръчките прорязват лицето ми, да мога да кажа, че

съм постигнала всичко, каквото съм си искала и съм направила всичко, което съм искала.

И да ми остават още няколко дребни неща. За да не губя съвсем посоката.

Изпълнение на плана - пълен напред.

P.S. Тук се сетих за Костурица и "Животът е чудо". И ми хрумна, че всъщност живота е плетеница от любов, оптимизъм, вяра, неизбежни дилеми, мъки и абсурди. А смисълът е да надделяват положителните елементи. Да направиш някого щастлив и някой да те направи щастлив.

Да покажеш света в своите очи на някой друг. Да видиш света в нечии други очи. Следва нещо, което няма нищо общо с Костурица.

Напълно съм съгласна с теб Лимонче. Остават ми по-трудните задачи - деца и дом! Надявам се да успея да ги изпълня някой ден, скоро ;)
Животът е да бъде изживян щастливо!!!

да бъде изживян. А как и какво ще постигнеш ..това не е важно. Примери много. Например Жан Жак Русо ( защото в момента чета за него) въпреки ,че е останал в историята с идеите си , през живота си не е отгледал нито едно дете. Съмнява ме и да е посадил дърво ,а за дом не може и дума да става ,защото се е възползвал от положението си на интелектуалец и е живял по домовете на разни благодетели. Имал е 5 деца и всичките е оставил веднага след раждането им в приют. Държавата била длъжна да се грижи за тях. Мн ясно ,че са умряли ,защото приютите са били по-скоро място където децата да умрат ,отколкото да ги гледат. И т.н. Само един пример. Всеки си има някаква задачка в живота , не задължително дом и дете и дръвче...
Не знам каква е твоята Лимонка , но бих казала ,че вече си направила нещо по въпроса - ето пишеш тук ,много хора те четат и по този начин стигаш до сърцата им. Разбира се пожелавам ти и другите да ги осъществиш , но при всички положения вече нещо си постигнала.:)

Хубаво е понякога човек да се запита до къде е стигнал... Набелязала си три основни неща, а като се замисля не само онези три... Видяла си и другите... "Да посадим дърво, да изградим дом, да отгледаме дете", но и да направим някого щастлив :)
Важно е!
Дерзай!

Размислите ти са интересни, но клипа на бандата ми оправи настроението! Мерси!

да..
и аз често се замислям над пътя, който трабва да извървим.. понякога ми се струва, чене живея този живот, който искам..

@ Rudebox
А всъщност смисълът на живота е индивидуален за всеки. Моят няма как да е твой. Не е нужно да си религиозен, за да на мериш смисъл. Аз лично съм вярваща, но не и религиозна. И ми е пределно ясно, че задавам въпрос без еднозначен отговор.

@ Faerie
Животът - щастливо! Тогава няма да си задаваме въпроси за смисъла.

@ Buboleche
Благодаря за интересното инфо. Знам, че съм постигнала нещо. И се радвам изключително, ако с писаниците си тук помагам по някакъв начин на хората, които ме четат.

@ Radaliа
Дерзая...

@ Kardamom
Същото чувство понякога ме навестява и мен... После го гоня далеч. Все пак всичко зависи само от нас.

според мен да създадеш дом е наистина това да чувстваш уюта, топлината на дома и да го чувстваш своя крепост, както самата ти го изгради. всички знаем какво е да си вкъщи и наистина да се чувстваш най-защитен и най-спокоен там..не е просто да си купиш апартамент или къща..за да създадеш нещо, то значи, че го правиш с любов, с желание ..това поне е моето разбиране за дом:)
темата наистина е огромна и интересна за дискусии:)

Хареса ми поста ти, има ли смисъл да казвам, че ми е харесала и песента към него?! ;-P
Да, тези трите ги знае всеки почти... Внасят малко яснота и ред в объркаността на човешкото съзнание по въпроса... На мен лично ми звучат добре!...:) И искам да ги осъществя и трите /колкото е възможно по-добре, разбира се.../, но и още много неща... Защото то ясно че всеки човек си има мисия, но и всеки /или поне някои "мащабни личности" като моя милост";)/ може да си има и много мисии... И две-три да успее да осъществи от тях, пак добре, мисля си ;)) А ако успее всичките- о, чудо! Преизпълнен е плана /на петилетката ;P/
Та такива неща си мисля... Човек има и дребни, и по-големи мисии, важното е да се стреми към тях всеки ден... Да се бори!... Това е най-важното според мен. И да вярва! Не е лесно дори само това...... Предполагам ще се съгласиш със мен...

П.С. Успех ви желая на двамата с pepelopes в постигането на някои от набелязаните цели! :)
Аз, за мой срам, още нито едно от трите гореспоменати неща не съм направила- нито дръвче, нито дете, нито мой дом... Все още... Но се надявам... че и трите ще ги направя! И тях....
Въпреки това, не се чувствам като човек, който нищо не е направил важно в живота си досега- тъкмо обратното! Има немалко хора, за които означавам много, по една или друга причина, така че затова се чувствам пълноценен и щастлив човек!

ме гонят нещо тези дни, вярно е, не знам защо - то не бе смисъла на живота, смъртта, любовта...
Сигурно просто остарявам :))))

"Остаряваме бавно, неусетно почти..."
Важното е, че го правим красиво!.... ;-Р

Най-хубавите сме си по принцип, спор няма.
Искам да остарявам като коняк, колкото по-отлежал, толкова по-хубав. Толкова по-кехлибарен, толкова повече раждащ топлина.
Но всъщност не пия. :-Р

Няма значение, че не пиеш ;P Даже по-добре за теб... Но аз си пийвам от време на време (без да се напивам, разбира се ;), така че- ще изпия едно и от твое име ;-))))))*

Няма да пиша подобаващо дълго, съдържателно и аргументирано по темата.....умишлено, защото така ще открадна възможността и радостта от това да се разкрие "картата" с целта на нашето съществуване:). Само ще ви насоча към нещо, което поне за мен се оказа истинският "пътен знак". Дори и да сте чели " Суетата на света" от Хуго Сен Виктор препрочетето отново само първата глава, дори и да сте чели "Еклисиаст" на Соломон четете я пак все едно това е картата. Няма нужда да пожелавам успех на истинските търсачи:).....те винаги го постигат!