Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
09.07.2007 07:11 - Мъж на честта
Автор: lemonpie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4166 Коментари: 15 Гласове:
0



Беше малко преди полунощ. Стоеше срещу мен и крещеше нещо. Бях толкова изумена, че чувах единствено нещо за майка ми. Малката още по-стресната от мен, се беше вкопчила в крака ми и ме стискаше до болка.

После последва един удар. Май беше за мен, но инстинкта ме накара бързо да се преместя заедно с увисналото на крака ми дете. Чух как стъклата на витрината се разпаднаха на сол.

Изумлението продължаваше да ме изпълва. И някакво друго чувство. Не страх. Инстинкт, че трябва да направя нещо, за да прекратя тази ситуация. Огледах я бързо отстрани. Не бях в печеливша позиция. Той беше 2 глави над мен и килограмите му бяха със сигурност два пъти повече от моите.

Инстинкт.

Блъснах малкото зад мен и му изсъсках да не мърда от там. Започнах да се придвижвам към вратата. Знаех, че ще ме последва. Мислех, че на открито имам повече шанс.

Той продължаваше да крещи. Аз отговарях тихо. Мислех си, че на агресията не трябва да се отговаря с агресия, защото така предизвикваш още повече агресия. Че агресията може да се бори с думи. Навън изумена открих, че той си има компания. Още един екземпляр небрежно се беше облегнал на стълба на осветлението и гледаше сеир.

Чудех се къде ми е мобилния и дали имам шанс да набера полицията.

В този миг от тъмното с шеметна скорост изскочи друга фигура. Преди да извикам вече от ужас, осъзнах, че фигурата трябва да е от добрите. Защото беше хванала крещящия и го отнасяше в тъмното. Сеирджията се включи в този момент като скочи на гърба на добрия. Последва нещо, върху което ми останаха очите.

Светлината от уличното осветление падаше на парцали през листата на дърветата. В сумрака от сенки виждах как трите фигури се движеха в полузабавен каданс. В полусъзнание набрах полицията. Едната фигура падна. Май беше от лошите. Другите двама продължаваха да се движат като котки в мрака. Чуха се още няколко удара. Накрая и втория падна. Ура. Добрият победи.

Спасителят излезе от мрака и се приближи към мен с котешка походка. Взрях се в него. Не го познавах. Но все пак имаше нещо познато в него. Под бялата му тениска се виждаха релефни мускули, които продължаваха да играят. Усмихна ми се все едно нищо не беше станало преди малко и ме попита дали сме добре. Не знам защо продължавах да се взирам в играещите мускули и нищо не отговарях.

Полицията дойде. Той остана колкото да види, че съм възвърнала дар слово, прегърна ме небрежно и каза, че понякога единствения начин да победиш агресията е с друга агресия. След това се отдалечи в сенките със същата котешка походка, а мускулите му продължаваха да танцуват. Помислих си, че вероятно това е обичайното им състояние.

Не му бях благодарила. Но си помислих, че вероятно той е онзи тип мъже на честта, които правят нещата, защото така ги разбират, а не защото очакват благодарност, номера на мобилния ми или бялата ми кърпичка.

Картинката на танцуващите сенки в мрака обаче продължава да е пред очите ми.

Пред очите ми още танцуват и онези мускулчета, с котешката походка...



Тагове:   мъж,


Гласувай:
0
0



1. comfy - Хей,
09.07.2007 11:53
ако е възможно, избягвай допускането на такива ситуации - пази се!!
цитирай
2. prayer4eto - Сън ли бе или реалност ? Аз не ...
09.07.2007 12:32
Сън ли бе или реалност ?

Аз не знам, но и в двата случая остава следа в съзнанието :). Ако е сън, следата ще е по-сладка :)
цитирай
3. ianiv - това...
09.07.2007 13:44
...си е като по филмите бе!
Ама ти трябваше да му лепнеш една влажна целувка по сценарий...
Гадна история. Преживявала съм подобна история. Даже по-гадна. Случка с педофил като малка. Изобщо не знам как се разминах. Сега затова толкова се кефя на "нашия човек". Споменах го в свой постинг даже. Наистина ли са го чупили?
цитирай
4. shiva - Лимончо,
09.07.2007 14:21
сериозно ли бе???

цитирай
5. lemonpie - Филм, сън...
09.07.2007 14:28
Ама се случи съвсем наистина. Още ми е пред очите.
цитирай
6. shiva - o-o-o-o..... :(
09.07.2007 15:20
съжалявам...

дано малката го забрави по-бързо!
цитирай
7. cris55 - лимонче,
09.07.2007 16:23
добре че си се спасила! дано детето ти, оттук нататък вижда само усмивката ти и расте спокойно..вчера бях с приятелката ми, чийто мъж преди две седмици и счупи носа, само защото пила кафе пред блока с негов приятел..ужас, дано на никои не се случва!
цитирай
8. furiika - Да!
09.07.2007 17:52
Понякога на агрсията трябва да се отвръща с агресия - прав е човека. Радвам се че е бил там, за да ти помогне! Пожелавам ти да имаш възможността да му благодариш! :)))
Усещам, че не само лошия спомен е останал в теб!
Съдя по последното ти изречение. Намиг :)
цитирай
9. viovioi - рицарите на честта не търсят благодарност))
09.07.2007 18:28
Идва им отвътре.Правят го защото им е кодирано благородство, великодушие и щедрост.И блазя на всеки който има за свой приятел такъв човек. Или го срещне някъде случайно както ти например.Лека вечер и дано да не се повтаря))
цитирай
10. eldorado07 - Чудя ти се как успяваш да запазиш ...
09.07.2007 19:28
Чудя ти се как успяваш да запазиш оптимизма си дори и след такива градски емоции и преживявания...
цитирай
11. mirchev - ...
09.07.2007 23:28
С интелигентен човек е лесно да се разбереш с думи... в останалите случаи, когато думите не помагат се налагат силовите действия. А те в съвременна България все още често се налага да влизат в действие...
цитирай
12. breathe - Искрено се радвам, че сте добре с ...
10.07.2007 01:13
Искрено се радвам, че сте добре с детенцето ти! Това е най-важното. А иначе за агресията, това е. По някога е неизбежно.
цитирай
13. lemonpie - Всичко е добре, когато свършва добре...
10.07.2007 06:40
@ cris55
Съжалявам за приятелката ти, но тя трябва да се замисли дали има общо бъдеще с този мъж. Домашното насилие е нещо съвсем различно и особено страшно, когато се примириш с него. Никога не съм разбирала позицията "той ме бие, но аз го обичам".

@ furiika
*намиг* уловила си правилно настроението.

@ eldorado07
Оптимизмът ми е нещо, което не почива на външни обстоятелства, а е заложен в мен, затова няма как да изчезне дори след такава случка.

@ emikelangello
Всичко е добре, когато свършва добре...

@ mirchev, breathe
Докато се случваше каквото се случваше, в един момент си мислех, че като малка е трябвало да наблягам повече на тренировките по карате, а не на учебниците по психология да речем... но някак с времето каратето остана на заден план, а прочетените книги нарастваха лавинообразно. Ситуацията, в която думите вече не помагат, е ситуация на силата и гнева в едно иначе уж "разумно" общество. Ако се вгледаме, непрекъснато изпадаме от едната крайност в другата. Но минало вече...
цитирай
14. melpomena - Леле, наистина изглежда като някой ...
10.07.2007 11:56
Леле, наистина изглежда като някой филм.. Но щом е било действителност.. Просто Ужас!!! Много се радвам, че се е появил "рицярят" и ви е помогнал! И аз ти желая да не ти се случват повече такива неща и дано го срещнеш отново :)

Спокоен ден ти желая! :)
цитирай
15. gantree - хахах :))))
11.07.2007 23:13
хахах :))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lemonpie
Категория: Други
Прочетен: 1182816
Постинги: 307
Коментари: 4108
Гласове: 30045