Или модерна народопсихология

В отговор на постинга на Ради Точев, когото поздравявам за инициативата. С поздрав и за всички оптимисти, не тези във въздуха, а тези - стъпили здраво на земята и знаещи какво правят. С въздишка за всички песимисти. За съжаление, българите винаги ще бъдем разделени на два лагера... Защо ли? Защото:

В продължение на столетия винаги сме търсили оправдание ту в нещастната си историческа съдба, ту в действията на Великите сили, ту в „световната конспирация” - но никога в самите себе си. Голяма част от българите смятат, че преди всичко външните обстоятелства са причина за тяхното сегашно положение. Усещането, че животът им не е в техните ръце, намалява желанието им за правене на избор и поемане на отговорност.

Световноизвестният икономист Джефри Сакс възкликва: „Никъде другаде не съм виждал толкова много интелект и толкова много бедност на едно място”. Според Менса Интернешънъл българите са втори по интелигентност след гражданите на Израел. Същевременно България е на едно от последните места в Европа по БВП на глава от населението. Според Ивайло Знеполски една от причините е, че „ние сме плод и жертва на културата си”. Действително, всички ние продължаваме да живеем с мисълта, че сме твърде интелигентни и достатъчно образовани. Живеем бедно и сякаш сме в депресия от неизбежните сравнения с Европа. Живеем с ниско самочувствие и непрекъснато иронизираме себе си с квалификации от рода на „българска работа” и с анекдоти за самите нас.

Примери за анекдоти? В ада грешниците от всяка нация били потопени в отделен казан с врящ катран и до всеки казан стоял по един дявол, който потапял обратно във врящата смес всеки, който се опитвал да се измъкне. Само до българския казан нямало нужда да стои някой, защото българите сами дърпали надолу всеки, който се опитвал да се надигне

Има и анекдот, според който един българин струвал повече от 15 японци, но 15 българи и колкото един японец не стрували.

Един сам французин е само един французин. Един сам немец - също си остава само един немец. Един сам българин е индивид, сила, цяла вселена. Ала  когато  станат  трима,   немците  са  вече армия, французите - нация, а пък трима българи на куп - най-много да направят четири партии.

9 от 10 германчета се раждали посредствени, но се организирали и постигали успех, като избирали за водач и следвали единственото умно между тях. На свой ред от 10 българчета 9 се раждали умни, но избирали десетото (най-глупавото) да ги води...

Пословичен стереотип е, че българинът е трудолюбив. Трудолюбието на българина обаче намира израз само в „своето”. За себе си българинът работи до изтощение. За българина съществува и още една особеност, която се свежда до „работа” на празни обороти. („Те ни лъжат, че ни плащат – ние ги лъжем, че им работим”). Всичко това кара българина да се задоволява с малко („Малко да е - мое да е!”), защото инстинктът за самосъхранение му подсказва, че ако има повече, то не само ще му бъде насилствено отнето, но може да му създаде и други проблеми - „Много хубаво не е на хубаво!”. По тази причина българинът икономисва и пести, но не за да реинвестира и да създава богатство, а за да зарови парите в земята, да скъта „бели пари за черни дни”.

Една от основните български черти е силното избягване на несигурността. Затова повечето хора искат да имат собствени жилища. Типичният българин има голяма потребност от правила и структура - най-вече, за да разбере „кое не е негова работа” и „кой няма право да му нарежда”. Структурата освен това му създава чувство за сигурност. Личният избор, който несъмнено е свързан с отговорност, за него е източник на стрес и объркване. Повечето българи предпочитат да правят онова, което са им наредили, и в много случаи са склонни да оставят работата да се провали, дори и да знаят как може да се избегне това - „Я да им видя сеира!"

Популярно схващане е, че българинът – сам за себе си - е индивидуалист. В трудни ситуации българинът гледа да се спасява „поединично” и  в трудни времена се проявява „индивидуалната посока на оцеляването за сметка на държавността и националните каузи”.

Според съвременните социални науки индивидуалистични са обществата, в които преобладават хора, способни да направляват собствената си съдба и да поемат отговорност за собствените си действия, да се стремят не просто към оцеляване и удовлетворяване на елементарните си потребности, а към себереализация чрез постигане на високи цели. В общества от този тип „индивидът се възприема като изключително сложен” и „с много, висока ценност”. Една от най-същностните черти на индивидуалистичните общества е толерантността към различността и правото на автономен избор и поведение на индивида. В нашето общество по-скоро се проявява ниска степен на толерантност и дори нетърпимост към хората, които са дръзнали да се отличат с нещо от останалите („Я не сакам да съм добре. Я сакам Вуте да е зле.”).

Голяма част от българското общество е склонно да изрази индивидуалистични нагласи спрямо много социални въпроси. От друга страна, когато става дума за норми, много хора изглежда остават верни на колективистичните норми - индивидуалистичната ориентация се изразява от малцинство от населението. Тоест излиза, че българинът е типичен колективист, но проявява специфична форма на индивидуализъм в стремежа си „да се възползва от социалните блага, без при това да отдаде нещо от себе си в замяна.” Т.е. българският индивидуализъм е „авантаджийството”. „Българинът се възприема като човек, който не се „управлява” от ценности, обратно - той управлява ценностите си според конкретните нужди.” От тези разбирания на българите се появяват и т.нар. „връзки”. По-голяма част от хората, прекарали две и повече десетилетия в безвремието на социализма, отдават предпочитание на придобиването на обществен и икономически статус на база произход, образование, стаж, връзки и др., а не на доказани способности и реални постижения. И днес обикновеният българин продължава да разчита на своите познанства. Ето мнението на чужденец, работещ в България: „Тази страна определено [...] е силно задвижена от връзките, много повече, отколкото всяка друга страна, която съм виждал [...] Винаги е нужно да познаваш някого, който познава някого, който познава някого, това е верига от контакти.”

Наистина, българинът привидно изглежда индивидуалист по отношение решенията за действие и самостоятелното преследване на своя интерес. Обаче неговият „индивидуализъм” се „изпарява” тутакси, когато е необходимо да се поеме отговорност, а способността да се поема отговорност е - без съмнение - основен атрибут на индивидуализма. Българинът обича да контролира работата на другите - не само за да се чувства „началник”, но и „да не се мине” да работи повече от другите. Той обича да критикува, но мрази да го критикуват. Изпитва потребност да поучава и командва другите, защото това му помага да избяга от собствените си проблеми. Българинът не уважава себе си - има ниска самооценка - а който не уважава себе си не уважава и другите.

От десетилетия ни убеждават, че сме колективни същества. Така е по-удобно. Колективните същества биват управлявани по-лесно. Това е вярно само когато става дума за поемането на отговорност. Тогава край нас избива неумолим колективизъм. Във всички останали случаи, когато става въпрос за онова, което е наше или ни се струва, че заслужаваме, продължаваме да бъдем яростни индивидуалисти. Именно тук преминава една от основните разделителни линии в българското общество - между поданика и гражданина. Защото българското общество наистина е двуполюсно, разделено непримиримо между полюсите на зависимостта и свободата.

Поданикът никога няма да престане да търси закрилата на държавата, която всъщност никога не е харесвал напълно. Така е по-удобно. Някой трябва да се грижи за поданиците, докато те МРЪНКАТ и настояват да бъдат ЛЪГАНИ. Някой трябва да се грижи за онова, което поданиците искат и най-вече - да им помага да разберат какво всъщност искат.

Гражданинът знае, че държавата не е митично божество на закрилата. Той знае, че тя съществува само доколкото продължава да носи белезите на съзнателната и свободна воля. Когато някой управлява другите в името на някой друг, който пък чака да му дойде времето, гражданинът знае, че подобна държава е обречена на посредственост.

Съществена част от българското общество продължава да се съпротивлява срещу модерността. Неистово и колективно. Именно затова българският преход е по-скоро история на съпротивата срещу нормалността. За тези хора свободата е враг, който ги откъсва от удобното прикритие на общото безхаберие. При избори поданиците на господарството отново организират колективното си бягство от свободата. Отново чуваме как са готови да гласуват за един или друг кандидат, защото той ги е призовал заедно да направят нещо. Няма по-страшна заблуда през последните години от призива "Заедно". Защото никога колективът не е правил нещо. Правили са го отделните хора, които, преследвайки собствените си житейски цели, са успявали да обединят усилията си.

Свободните хора у нас са малцинство. Винаги са били такива, но именно те са успявали да създадат основите на онова, което за удобство продължаваме да наричаме гражданско общество. Какво мога да направя тогава аз, гражданинът? След като голяма част от онези, които се борят за доверието ми, също носят духа на поданика? Освен да отстоя свободата на собствения си избор. И да продължавам да правя онова, което трябва, независимо от съпротивата на "самотната тълпа", която продължава да търси поредния си "лидер".

Бъдете лидери, хора! 

щом знеполски казва значи верно е... поздрави

Чудесен анализ на поговорките ни! Ужасно много от нещата, които казваш, са точно така.
Но ако трябва да посоча една главна причина да не напредваме, тя е, че прекалено много хора тук разчитат на това, че са много умни и на искат да следват чужд акъл. А всъщност не са.
Както сама казваш, от 10 германци девет може да се раждат тъпи, но избират десетия за лидер и живеят добре.
Лично аз смятам, че и това не е така, защото хората по света се раждат еднакво умни, само че българите досега са имали много свободно време и са си играли на мозъчна гимнастика през него, поради което са добри на тестовете на МЕНСА.
Днес надали още са такива - при 100 ТВ канала у дома и надпревара в училище на това кой има по-скъпи дрехи и телефони, а не повече знания, неграмотността вече е навсякъде, така че скоро и резултатите ни в МЕНСА изобщо няма да са такива, а ще сме по-близо по интелект не до израелците, а до саксиите.
Но с наложените ни схващания, че сме умни и работливи, в резултат на което всеки си мисли, че е страхотен и заслужава да си клати краката и да печели много, ще си останем още много дълго с най-ниската производителност на труда в ЕС.
Всеки българин може всичко и не иска да плаща за това, което могат другите. Не иска да осъзнае, че когато си прави нещо сам за себе си, за да спести пари, губи време, което ще му донесе повече пари, ако през него прави нещото, в което сам той е добър, за другите.

анализа много ми хареса. Бих добавил и репликата, която е чувал всеки, опитал се да посъветва българин: "Ти пари ми дай, акъл си имам" След което ръсналия тази мъдрост субект се обръща и прави някоя чутовна глупост :)))

Ех, тази за парите и акъла просто ми е излетяла от главата, иначе щях да я включа. Всъщност не претендирам за изчерпателност, пълното обобщение изисква доста повече време от отделеното от мен. Затова смятам като ми остане повече време - не знам кога ще е - да попълня пропуските. А до тогава, може да хвърляте по някоя сламка :))

Поздравления! Обясняваш прекрасно всички онези колективни клишета които имаме за самите нас. Всичко това което ни капсулира и блокира в мирогледа ни и в развитието ни. За много от нещата и аз вече съм писал и се радвам че споделяме много общи възгледи.
Поздрвления още веднъж!

и аз се опитвам да им обясня на накой задгранични люде, че някой неща у нас никога няма да се получат като при тях ... просто защото работим с българи. Дори и да го поставиш в среда и да се опиташ да го управляваш по "европейски", резултата пак няма да е вропейски.


Има и още нещо, май на което не си наблегнала директно ... Българина е далавераджия. Той дет се вика, за едната далаверка живее и целия му интелект и мисъл се вкарарва в това. 100лв. изкарани с нормален труд са загубено време, ама 100лв. изкарани с тарикатлък (па макар и за двойно повече време) са пълно удовлетворение за добре свършена работа. Те затова казвам аз, че и корупция в тая държава ще има, докат има българи ... българина обича и да взема, но и да дава подкупи. Това е част от далаверата и за двете страни и всички са доволни. Така си му харесва.

Това се обуславя и донякъде от това, че на българина му доставя удоволствие да прецаква системата. За него правилата са за бонаците ... той винаги е над тях и винаги знае как да ги заобикаля. Да живееш в една уредена държава по правилата на едно съвременно общество е за него е най скучното и незадоволително нещо, което може да си представи.

----

Все пак макар и тези обобщения, се радвам, че напоследък се намират доста иаключения и поне според мен тенденцията е положителна. Само, че всичко става мноооого баавно

хммм ... това малко ме смущава. На никой не му трябват толкова лидери ... то всъшност сега сме дет се вика лидер до лидер ... хора опитващи постоянно да изпъкнат или самоизтъкващи се самозвани всезанйковци бол.

Лидери трябват малко, но истински. После трябват самоосъзнати "обкиновенни" хора, наясно със статута и компетентностите си, които да застанат зад лидера си. И няма нищо лошо в това да си последовател и да признаеш профисионализма на някой друг. Това е номера на ония 10 немци. ... Българина обаче тая идея да е "обикновен" нещо не му харесва. Това означава да признае, че някой друг разбира повече от него нещо ... ааа не, как ... та той е специалиста по всичко ... тва иконимика, политика, спорт ... как така някой ще е насно повече от него. Ти само го питай и за всичко ще те светне ... Та понеже всеки е специалит по всичко, рядко се намира наистина истински специалити по нещо конкретно. Те затова си нямаме и лидери ...

Пиле, "бъдете лидери" не означава, че от 6 милиона трябва да имаме 6 милиона лидери и всеки да си дърпа чергата към него. Това беше в противовес на "тълпата" и "масата", която не знае какво точно иска, но го иска "сега" и "веднага" :) Да си лидер означава точно обратното, а иначе допускам малки и големи лидери или лидер в съответната му област.... Не твърдя и че всички заедно трябва да правим нещо едновременно, дори отричам колективизма. В крайна сметка ще успеят именно лидерите, хората, които вярват и могат.

Колкото за специалистите по всичко... темата е спорна за мен - аз нали съм всичколог :РРР
Затова мисля да защитя тезата, че всестранно развитата личност все пак съществува, дори като утопия за самата личност :))

че съм всичколог де ... ама ми е ежедневно пред очите, едно друго общество. Където всеки си разбира само от неговата работа ... ама си разбира добре, може да се разчита за това и най важното, не се бърка на другите покрай него в техните работи. Хората се уважават взаимно за това, което могат и разчитат един на друг и заедно успяват.
Също така за отбелязване е, че в крайна сметка така живеят по спокойно и по удобно.

Е, нямат основания да се тупат в гърдите ... поне не и всеки поотделно. Но заедно бутат планини. А на нас ни остава само да се хвалим какви сме майстори в гасене на пожари и овладяване на хауса ... докато други не допускат въобще да се стигне до такива неща.

Всъшност не може да се каже, кое е по добро. Факт е обаче, че ония там "скучните коне с капаци" май се чувстват по добре и са по удовлетворени от живота. Признавам си че, аз не бих могъл да се разделя напълно с нашия начин на мислене (и не искам) ... ама все пак бива малко да се понаучим на някой европейски парктики :)

иначе то и щастието е относително ... но след като масата народ се стремят (или поне така твърдят) към този тип "западно" щастие, трябва да приемат, че то се постига само така ...