Но все пак… Като оставим майтапа настрана, след като всички се изредиха да пишат глупости, които мога да резюмирам до: „Мъжете искат едно нещо, но от всички жени” – това в противовес на „жените искат всичко, но от един мъж”, се залових да направя проучване сред мои познати и другарчета, та дано най-накрая всички се успокоят като видят резултатите. Пък и Bobitu ми беше обещал да ми каже, ама на... мина много време и понеже съм нетърпелива, се захванах сама.

 

Значи....

„Какво иска един мъж” може да се раздели на три условни нива, които понякога вървят поотделно, но в повечето случаи се преминава от една в друга и се получава интересна комбинация.

 

Трите нива  са секс, социум и смисъл.

 

Първата не е изненада за никой предполагам. Това е най-очевидната категория и е нивото, на което повечето мъже функционират. По-скоро като ловен инстинкт, в който не е необходима особена мисъл. Те просто се стремят да разпръскват гените си. На това ниво обикновено мъжете избират лошите момичета пред добрите. Тук мъжете искат:

• Жената да изглежда като излязла от корицата на списание
• Да действа като момичето на Джеймс Бонд
• Да е повече от една (пожелателно)
• Да не изисква мъжът да поема отговорност и да се обвързва
• Всичко това разбира се води просто до секс, мъжът иска секс (какво толкова?).

Втората категория е социалната. Тук мъжът търси сигурност и престиж. Очаква се мъжът да получава комбинация от завист и поздравления от приятелите си заради жената, която е покорил. Известно е, че мъжете са особено зависими от одобрението на хората, на които държат (т.е. приятелите си). На това ниво мъжът се притеснява особено. Типичен израз на притеснението е, ако трябва да купува подарък за такава жена – държи се все едно си избира кола : ))

На това ниво мъжът иска просто да се чувства мъж, а нищо не го прави повече мъж от завистта на околните мъже и желанието да бъдат на негово място.

На това ниво обаче мъжът иска и сигурност. Ако съответната дама не изрази по достатъчно ясен начин, без да прекалява, че държи на съответния мъж, то взаимоотношенията им вероятно ще се преместят на предходното ниво – сексуалното. Интензивните емоции на страх, гняв и ревност бързо обземат един мъж. За секунди превключва от обожание до желание да убие някого. Звучи грубо, но е вярно. Мъжете изпитват тези емоции по особено силен начин и не знаят какво да правят с тях (те по принцип не знаят какво се прави с емоциите). Варварското начало обикновено надделява над мъдростта, но има и такива, които си запазват емоциите за себе си. Мъжът иска някакъв вид сигурност. Смятат, че заслужават жена, която да иска единствено тях. Колкото и да е невероятно, се стремят към жена, на която могат да вярват, която им вярва достатъчно, която го уважава за това, което е и не прави малки мръсни опити да подрязва егото му. Т.е. в опит за резюме на това ниво мъжът търси:

• Престиж
• Одобрение от околните
• Някой, на когото да се доверят
• Някой, който ги смята за супермен.

Най-високото ниво на „какво искат мъжете” е смисълът. Това са качествата, на които мъжът се надява. От тук и за мен идват тези кратки мигове на проблясък, благодарение на които продължавам да вярвам, че един мъж може да е нещо повече от глупаво, егоистично животно. (извинете!)

На това ниво мъжът се радва повече на това да дава, отколкото да получава. Той прави нещо, защото го иска, а не защото някой му е казал да го направи. Той намира смисъл да преживява с жената нещо. Мъжът просто иска да прекарва времето си с жената, понякога дори го предпочита пред това да излезе с приятелите си (не винаги обаче). Ето тук думите на Екзюпери са наистина верни: „Да обичаш някого, не значи да го гледаш постоянно в очите, а да гледате заедно в една посока” (любим цитат).

Тази реалност е открита, безкрайно движеща се, енергична. Интелект, дух, личност и амбиция се сливат в едно и ни мотивират да изживеем нещо повече от обикновена емоция. В тази реалност една единствена снимка на любимия може да поддържа любовта ти за месеци. В тази реалност жената е обичана не защото е красива, а е красива просто защото е обичана. Май това е мястото където се пишат любовните песни и стихове … (на които после се разплакваме; между другото открих, че мъжете също плачат за жени, но чувствително по-рядко и обикновено само за една-две, а не за всички).

На това ниво мъжът иска:

• Да се отдава безрезервно
• Да служи
• Да споделя съвместни цели
• Да се пожертва, ако се налага
• Да споделя идеи, интелект, дух и амбиция
• Да го предизвикат да направи нещо, което смята за невъзможно
• Да му се помогне да порасне
• Просто някой, който да му отвърне със същата обич (вече не е любов)

Дали трябва да се мине през първите две нива, за да се постигне последното? Не е задължително. Трите нива са непрекъснати и работят едновременно. Колкото повече търси смисъла един мъж, толкова по-малко внимание обръща на останалите нива. Това може да се случи по естествен начин с годините, но и може да се възпита. Този преход обаче не е от най-лесните поради средата, в която се развива един мъж. Мъжете са се научили да живеят в долната скала на желанията си, а пък ние жените сме се адаптирали хитро на същото ниво, където със секс можеш да продадеш всичко, дори себе си. А това затруднява нещата до известна степен.

Картинката определено не е от най-розовите. Все пак резултатите от проучването ми показват, че мъжете наистина искат да обичат на най-високото ниво. Проблемът е, че не го осъзнават достатъчно, нито пък са склонни да вложат особени усилия да го постигнат…

Но пък и какво иска една жена – почти нищо всъщност. Очакваме Той да е силен като Супермен, прелъстителен като Казанова, умен като Айнщайн, красив като Ричард Гиър (Бандерас, Лео ди Каприо, Брад Пит), чувствителен като Гилбърт Грейп и едновременно с това магнетичен като Кръстника?!?!

Ами в отговор на тези изисквания обикновено ще срещна някой, който иска да съм перфектна домакиня, изтънчена дама, героиня от Съдба на куртизанка в леглото, Пепеляшка, независима Хубава жена и освен всичко друго Отчаяна съпруга : )))

Какво ще правим сега? Ще ходим на кино или ще започнем да се разбираме повече?

Мъжът непрекъснато чува песента на жената, той вечно ще я чува...През нощта в тишината, песента е още по-извисена и по-дълбока – тя е стенание... и вечно ще го държи буден. Мечтата му е да престане да чува страданието, породено от силата на чувствата. Да престане да лъже всички наоколо и най-вече себе си. И когато мъжът събере малко смелост и се остави чувствата да го водят, признава: „Ти си моят истински двойник... Твоето тяло е моето „у дома”!”.

направо нямам думи като че си била мьж и жена в един живот е като изключим някой друг ред от това което си написала всичко друго е вярно. затова аз се сьгласявам с теб и мога да ти благодаря че ми отвори очите за някои неща които не знаех .постарала си се .оценката ми е 7 по 6-то балната :)

Заслугата не е моя, аз само събрах и анализирах данните на проучването, което правих почти цяла седмица в кю-то. Може и да съм направила някое самоволно или прекалено смело и невярно заключение, но това ще стане ясно, ако има повече мъжки коментари по въпроса. А ако съм уцелила вярното, ще се радвам, че макар и за малко съм успяла да надникна в нечия душа.

но това беше за смьртните а за нас безсмьртните пак няма оправия е дано да имаш ново наблюдение

добре си се справила с анализа :)

е за тая средната категория не се бях замислял ... ако първите държат на физическото удоволствие а последните на духовното, то тия по средата са яко ненаясно със себе си май

Само се чудя относно финала ...
мислиш ли че верно на всички им е цел да обичат на последното ниво ...
Не мисля,че някой даже биха го разбрали, па камо ли да си го поставят като цел. Нищо лошо ... така са даже по щастливи май. Т.е. щастието е по скоро в това, да намериш, това което търсиш ... а и на по ниските нива, по лесно се намира.

И в последната категория това "да служи" нещо не ми се връзва ... има един отенък на мекошавост и липса на собствена идентичност. "Да се отдава безрезервно" казва достатъчно.

пък иначе не знам ... аз мисля да гледам един филм сега ... сам ... щот по въпроса с разбирането съм леко песимист

"отдава се безрезервно" - е да не мисли дали това, което дава на половинката си, му се връща равнозначно и дали изобщо му се връща;
"служи" - примерно да ходи да ми купи антибиотик като съм болна. Няма нищо мекушаво да се погрижи за мен като съм болна.

Колкото за това кой на какво ниво обича, имам една друга теория. Първо, нивото на обич е въпрос на израстване на характера - не само на мъжа, но и на жената (на последното ниво по-рядко може да се говори за момичета и момчета)... Та теорията ми е, че дори единия да е готов, т.е. съзрял повече, ако другия не е, не може да се получи картинката съвсем. Защотото (е тука ще ме оплюете вероятно) любовта се храни от любов...

Иначе отдавна не вярвам в "Отнесени от вихъра"... По-скоро вярвам, че истината е някъде между Скарлет и Ана Каренина - това от женска гледна точка. От мъжка - идея нямам, нещо ми липсват литературни примери.

тогава "да се грижи" е по точно.

и за това, че трябва да са не едно ниво също.
Коментара ми беше по скоро, че това израстване не е непременно цел на тези, които са на по ниските нива.

Иначе аз имам една лична забележка ... или въпрос ... Защо мислиш, че не сме сигурни (какво искаме) ... или защо пък всъшност трябва да сме сигурни?
Защото едно е сигурно, ако си много конкретен и сигурен в това, което искаш, гарантирано няма да го получиш. (поне що се отнася да хора и чувства) ... та какъв е смисъла, а? Винаги съм се дразнел, като ми кажат, че не знам какво искам ... Ако има въобще обаче някаква причина да не мога да формулирам, какво точно искам е именно защото съм решил, че не си струва да се занимавам с този въпрос, след като така и така е ясно, че няма да получа желанто или че когато се стигне до там, така или иначе не непременно логиката и трезвата мисъл решават.
Е, не съм го ударил толкова през просто (все пак се позамислям и достатъчно конкретни неща ти казах) ... ама това като идея ... за една друга гледна точка. Защото аз колкото повече мисля по въпроса, толкова повече виждам, че няма особенно голям смисъл.
Така че айде да не задълбаваме толкова много в това, какво искаме да получим ... Нека мислим повече за това, какво искаме да дадем. Нека сме сколнни на малко компромиси и повече толерантност към "неперфектността" на другия, пък току виж света станал по хубаво място. Прекаленно много стени от претенции станаха ...

Тези на по-ниското ниво вероятно не знаят за по-високото или не искат да ходят там, или просто не им е дошъл момента... Идея нямам.

Колкото за сигурността на искането. Не твърдя, че трябва да си сигурен или да не си сигурен; нито твърдя, че трябва да се иска, или пък не трябва да се иска.

Просто ровейки се в чуждите желания се опитвам да открия своите.

Не вярвам чак толкова в любовните идеали... смятам и че никой не вярва след определена възраст. Някак си идеалите отстъпват място на реализма и цинизма на живота. Често искаш едно, получаваш друго... което се оказва дори по-добро.

Пък накрая всеки взима каквото има на витрината или си крачи сам по пътя. Въпрос на вкус.