Някак дълбоко в мен вирее мисълта, че да бъдеш свободен, е най-висшата ценност, която един човек може да има. И нямам предвид само свободата да изразяваш мнение, икономическата свобода да можеш да си позволиш почти всичко или пък свободата да живееш където искаш.
Свободата е преди всичко онова движение на мисълта и волята, с което правиш своя избор. И правиш не просто избор, а поемаш отговорност за последиците от избора. Целенасочено вървиш към целта и независимо от всичко отстояваш правото си на свобода, т.е. избор.
Да бъдеш свободен не е толкова лесно. Привидно всички сме свободни. И също така неуловимо всеки бяга от свободата по един или друг начин. Защото да направиш избор е едно от най-трудните неща, с които човек може да се сблъска.
Избор на какво? Да имаш или да бъдеш? Да слушаш? Да обичаш? Да си човек?
Да направиш своя избор независимо от обстоятелствата, а подчинено на дадена цел, е далеч по-трудно отколкото просто да се пуснеш по течението. Блокирането на личността пред избора е признак на страх да застанеш пред себе си. Само привидно създаваш у себе си и у другите впечатление, че си направил избор да приемеш ситуацията, което си е чист конформизъм.
Изразът на свободен избор и действие е поведението да бъдеш отговорен. А човек в дълбоката си същност не желае да бъде отговорен, нито да поема последиците от евентуалните си грешки на избора. Всеки иска застраховка срещу грешки. Лесно е да сбъркаш. Ужасно трудно е да се изправиш пред себе си и да кажеш: „Сгреших.”
Ще контрирате, че примирението, т.е. отказът да направиш избор или изборът да не бъдеш свободен, пак е вид избор. Не. Това е адаптиране към обстоятелствата. Спазване на стереотипите и наложените норми. Да, именно ето това е …
…бягството от свободата.
Всеки беглец е безличен, без образ, без визия, без мнение. Защото всички бягащи гърбове ми изглеждат еднакви. И не ги мисля, защото знам, че след ден, седмица, месец, всички тези гърбове ще са се стопили някъде отвъд хоризонта и вече няма да ги има.
Изборът да не бягаш… те прави силен, приобщава те към света и дава сигурност. Изборът да не бягаш те прави човек. Единствено тогава можеш да бъдеш.
Бягството от свободата не е нищо друго освен страх да бъдеш.
Затова не бягай. Застани на място и направи своя избор.
Станеш ли готов за получаване на отговори, каквито и да са, значи вече си осъзнал свободата...
Ако всички някак си можеха да разберат, че по Пътя придобиваш толкова сила, колкото съпротивление преодоляваш.
Но не само свобода, а елементарно сила, лична сила понякога не им се иска да имат на хората...
Действително всеки сам си прави своя избор. Само да не обвиняваше после за това другите...
09.10.2007 10:16
Отлично си го казала Петя.
И като порасне, може да започне да се осъзнава.
Може и да не започне.
Роб те правят, принуждават. Не го искаш.
И не мисля, че царския син е равнопоставен със сина на обущаря, макар и родени едновременно. Под една звезда.
Това между другото е сравнение, използвано от Свети Августин, когато обяснявал защо астрологията е нещо тъпо. Но това е друга тема.
Свят широк - хора всякакви! Май всеки по своему разбира свободата.
Може да си свободен, дори когато е окован във вериги - може да си роб, дори когато управляваш или притежаваш! Но това малко хора го осъзнават, защото не са свободни в съзнанието си . . .
Истинската свобода не е за всеки - тя идва само и единствено при този, който истински я иска, бориш се и докаже, че е готов за нея. Свободния човек е свободен и в мислите си, и в делата си.
За бягството: невинно осъден бяга от затвора. Това безотговорност и несвобода ли е или точно отстояване на правото на свобода? Присъствието ни в блога е едно бягство от реалния живот за известно време. Задължително ли това бягство ни прави безлични и малодушни?
Определяш ,,спазването на стереотипите и наложените норми'' като бягство от свободата. Тезата ти за свободата като отговорност за направения избор е в сферата на стереотипа и наложените от етиката норми. Означава ли това, че бягаш от свободата? Не мисля.
Тези разминавания могат да се избегнат, ако извадим свободата от тесните за нея рамки на етиката и я разгледаме на по-широка основа: в рамките на съществуващото в неговата цялост. В този ред на мисли аз възориемам свободата като ОСТАВЯНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ДА БЪДЕ. Тогав а вече е без значение дали ще правиш избор или не, дали ще бягаш или не, дали ще поемаш отговорност или не: ти си свободен,щом СИ. Даже Сартр отива по-далече, твърдейки, че сме ,,осъдени на свобода''.
Накрая, разглеждането на свободата като ОСТАВЯНЕ е моят вариант, който не натрапвам на никого. Уважавам твоето право да възприемаш същата като отговорност за направения избор.
или самота....
А може би свобода е смелото име на самота....
Единствената и неподправена свобода , това е сам да избираш , сам да решаваш свободата си...
- Да си свободен е висша ценност, нещо хубаво, благородно, носещо удовлетво-рение и духовно щастие за индивида, а може би е и вдъхновяващ пример за другите.
- Свободен е този, който, имайки пред себе си ЦЕЛ (идея, призвание и т.н), прави своя избор и го следва, независимо от външните обстоятелства, като поема отговорността за всички свои мисли и действия.
Дотук – добре. Но ако целта (идеята и т.н.) не е добра, не е възвишена и благородна? Ако става дума за алчност за богатство, за бъдеща лична тиранична власт, за расово господство, за необмислени социални експерименти и пр.? (Тези идеи не си ги измислям, те вече минаха през света и донесоха много нещастия.)
Явно е, че истинската свобода, която може да бъде благо, е само тази свобода, която е призвана да води към доброто, чиято цел е доброто. Както беше казано от Него: “Търсете истината и тя ще ви направи свободни”. Всяка друга свобода, извън истината, е просто мираж, който обсебва човека и го прави роб (макар и неволен понякога) на злото, дори и тогава, когато той, заслепен, безкористно му служи с цената на лишения и саможертва.
If we cannot live proudly, we die so.
за мен това и само това е свобода. всъщност смъртта като символизъм е единственото напълно сигурно и неподлежащо на съмнение и опровержение събитие в.. хах.. живота на един човек. поради линейността на възприятията ни спрямо времето, другото неопровержимо събитие не подлежи на постериорна промяна.
останалото, както би казал айнщайн, е относителност. вземете всяка една ситуация и ми кажете не може ли тя да се погледне и от друг ъгъл. вземете един човек, който постъпва "според свободната си воля" и ми кажете не е ли той все пак ограничен именно поради по определение свободната си воля. и какво ако стигнем до логическият парадокс "ти трябва да отхвърлиш това твърдение, което правя сега, защото всички твърдения, които аз правя, са погрешни" ? къде отива свободата тогава?
тия неща не подлежат на логика всъщност и единственият начин да се изпитат е да.. се изпитат. простичко. да свършиш нещото, което е пред теб. да го свършиш защото е пред теб сега. после никой не може да те вини. перспективата ни за всяка ситуация е уникална. и винаги, задължително, погрешна.
някой спомена ли нещо за хвърляне на камъни..