Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
09.10.2007 09:25 - Бягството от свободата
Автор: lemonpie Категория: Други   
Прочетен: 9342 Коментари: 21 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Някак дълбоко в мен вирее мисълта, че да бъдеш свободен, е най-висшата ценност, която един човек може да има. И нямам предвид само свободата да изразяваш мнение, икономическата свобода да можеш да си позволиш почти всичко или пък свободата да живееш където искаш.

Свободата е преди всичко онова движение на мисълта и волята, с което правиш своя избор. И правиш не просто избор, а поемаш отговорност за последиците от избора. Целенасочено вървиш към целта и независимо от всичко отстояваш правото си на свобода, т.е. избор.

Да бъдеш свободен не е толкова лесно. Привидно всички сме свободни. И също така неуловимо всеки бяга от свободата по един или друг начин. Защото да направиш избор е едно от най-трудните неща, с които човек може да се сблъска.

Избор на какво? Да имаш или да бъдеш? Да слушаш? Да обичаш? Да си човек?

Да направиш своя избор независимо от обстоятелствата, а подчинено на дадена цел, е далеч по-трудно отколкото просто да се пуснеш по течението. Блокирането на личността пред избора е признак на страх да застанеш пред себе си. Само привидно създаваш у себе си и у другите впечатление, че си направил избор да приемеш ситуацията, което си е чист конформизъм.

Изразът на свободен избор и действие е поведението да бъдеш отговорен. А човек в дълбоката си същност не желае да бъде отговорен, нито да поема последиците от евентуалните си грешки на избора. Всеки иска застраховка срещу грешки. Лесно е да сбъркаш. Ужасно трудно е да се изправиш пред себе си и да кажеш: „Сгреших.”

Ще контрирате, че примирението, т.е. отказът да направиш избор или изборът да не бъдеш свободен, пак е вид избор. Не. Това е адаптиране към обстоятелствата. Спазване на стереотипите и наложените норми. Да, именно ето това е …

…бягството от свободата.

Всеки беглец е безличен, без образ, без визия, без мнение. Защото всички бягащи гърбове ми изглеждат еднакви. И не ги мисля, защото знам, че след ден, седмица, месец, всички тези гърбове ще са се стопили някъде отвъд хоризонта и вече няма да ги има.

Изборът да не бягаш… те прави силен, приобщава те към света и дава сигурност. Изборът да не бягаш те прави човек. Единствено тогава можеш да бъдеш.

Бягството от свободата не е нищо друго освен страх да бъдеш.

Затова не бягай. Застани на място и направи своя избор.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stone - Не бягай, ама не е толкова лесно
09.10.2007 09:38
На повечето хора им е по-добре да не са свободни, а някой друг да им казва какво да правят (жената, шефа, царя...) - едно, че не си блъскат главата да вземат решения, и друго - че после има кого да обвиняват, задето не им върви, докато си пият ракията.
цитирай
2. ianchefff - Ако искаш да задаваш въпроси,
09.10.2007 09:50
трябва да си готов да получаваш отговори.
Станеш ли готов за получаване на отговори, каквито и да са, значи вече си осъзнал свободата...
цитирай
3. roksolana - ...
09.10.2007 09:57
Солидарна съм със stone.
Ако всички някак си можеха да разберат, че по Пътя придобиваш толкова сила, колкото съпротивление преодоляваш.
Но не само свобода, а елементарно сила, лична сила понякога не им се иска да имат на хората...
Действително всеки сам си прави своя избор. Само да не обвиняваше после за това другите...
цитирай
4. анонимен - Готов ли си!?
09.10.2007 10:16
"Готов ли си да понесеш последствията, постъпките ти нямат значение." Въпросът е - готов ли си НАИСТИНА да понесеш последствията, ВСИЧКИ последствия. Ако си, значи си свободен.
Отлично си го казала Петя.
цитирай
5. gothic - Свободата е преди всичко състояние ...
09.10.2007 10:21
Свободата е преди всичко състояние на духа...След това вече е въпрос на силата на същия този дух дали ще се възползваш от нея. Поздравления за постинга!!! :)))
цитирай
6. viovioi - да ,gotic е прав..
09.10.2007 10:38
И аз мисля така, че човек не се ражда свободен или роб. Важен е духа и волята да си това което искаш да бъдеш.
цитирай
7. ianchefff - жиожиой,
09.10.2007 10:40
човек може да се роди свободен, може да се роди и роб.
И като порасне, може да започне да се осъзнава.
Може и да не започне.
цитирай
8. viovioi - Янцеф,
09.10.2007 10:56
е нали и аз това казвам, че е важен духа и стремежа към свобода. А се раждаме равни и свободни. Не мога да се съглася, че някой е роден роб и после се осъзнава. Роб се става.
цитирай
9. ianchefff - жиожиой,
09.10.2007 11:12
как се става роб? Има училище за роби? Университет?
Роб те правят, принуждават. Не го искаш.
И не мисля, че царския син е равнопоставен със сина на обущаря, макар и родени едновременно. Под една звезда.
Това между другото е сравнение, използвано от Свети Августин, когато обяснявал защо астрологията е нещо тъпо. Но това е друга тема.


цитирай
10. zlatkata - шемет:)))
09.10.2007 11:22
шемет:)))
цитирай
11. lemonpie - Ооо,
09.10.2007 11:24
Офелио, ти пак ли си...? :))))
цитирай
12. zlatkata - мммххххххх:)))
09.10.2007 11:26
мммххххххх:)))
цитирай
13. geryordanova - Някой някъде бе казал, че свободата ...
09.10.2007 11:33
Някой някъде бе казал, че свободата е на върха на копието!
цитирай
14. lemonpie - ~
09.10.2007 11:38
Или на върха на перото?
цитирай
15. lubitel - Свободата е хубаво нещо
09.10.2007 11:41
Странното е, че има хора които се чувстват свободни, когато имат възможност да се отърват от отговорността да вземат собствени решения. Такива са само за съжаление и все още не мога да ги разбера - но както се казва:
Свят широк - хора всякакви! Май всеки по своему разбира свободата.
Може да си свободен, дори когато е окован във вериги - може да си роб, дори когато управляваш или притежаваш! Но това малко хора го осъзнават, защото не са свободни в съзнанието си . . .
Истинската свобода не е за всеки - тя идва само и единствено при този, който истински я иска, бориш се и докаже, че е готов за нея. Свободния човек е свободен и в мислите си, и в делата си.
цитирай
16. lion1234 - Трудна тема!
09.10.2007 12:42
Етически погледнато, до голяма степен написаното от теб е логически издържано. Има обаче известни разминавания. Изборът не винаги е израз на свобода.Когато трябва да избираш между две равнозначими и равноценни същества, изборът не е никаква свобода, а проклятие. Свободен ли ще бъдеш, ако си се лишил от едно от любимите си същества за сметка на другото, поради направения от теб избор. Мисля, че отказът от избор в случая едва ли трябва да се определи като несвобода, като бягство от отговорност. Друг пример: развеждаш се с партньора. Безотговорен и несвободен ли си, че си казал не на своя избор? Защото ти си го избрал и отговорността е твоя! Отричайки избора си, отричаш и отговорността.
За бягството: невинно осъден бяга от затвора. Това безотговорност и несвобода ли е или точно отстояване на правото на свобода? Присъствието ни в блога е едно бягство от реалния живот за известно време. Задължително ли това бягство ни прави безлични и малодушни?
Определяш ,,спазването на стереотипите и наложените норми'' като бягство от свободата. Тезата ти за свободата като отговорност за направения избор е в сферата на стереотипа и наложените от етиката норми. Означава ли това, че бягаш от свободата? Не мисля.
Тези разминавания могат да се избегнат, ако извадим свободата от тесните за нея рамки на етиката и я разгледаме на по-широка основа: в рамките на съществуващото в неговата цялост. В този ред на мисли аз възориемам свободата като ОСТАВЯНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ДА БЪДЕ. Тогав а вече е без значение дали ще правиш избор или не, дали ще бягаш или не, дали ще поемаш отговорност или не: ти си свободен,щом СИ. Даже Сартр отива по-далече, твърдейки, че сме ,,осъдени на свобода''.
Накрая, разглеждането на свободата като ОСТАВЯНЕ е моят вариант, който не натрапвам на никого. Уважавам твоето право да възприемаш същата като отговорност за направения избор.
цитирай
17. comfy - Хм...
09.10.2007 14:01
свободата не беше ли статуя? :Р
цитирай
18. tropla - Бягство от:
09.10.2007 16:23
свобода...
или самота....
А може би свобода е смелото име на самота....
цитирай
19. pach - Най-голямата свобода
10.10.2007 08:34
е свободата да избираш ! Изборът преди всичко ... Е , някой избират бягството , но всичко е въпрос на гледна точка .Други избират да изгубят свободата , но само пак заради пустата свобода...Или в нейното име - ама това са други неща...
Единствената и неподправена свобода , това е сам да избираш , сам да решаваш свободата си...
цитирай
20. peterstar - свободата и доброто
10.10.2007 23:50
Заслужаващите уважение мисли на автора на постинга ни водят да следните изводи:
- Да си свободен е висша ценност, нещо хубаво, благородно, носещо удовлетво-рение и духовно щастие за индивида, а може би е и вдъхновяващ пример за другите.
- Свободен е този, който, имайки пред себе си ЦЕЛ (идея, призвание и т.н), прави своя избор и го следва, независимо от външните обстоятелства, като поема отговорността за всички свои мисли и действия.
Дотук – добре. Но ако целта (идеята и т.н.) не е добра, не е възвишена и благородна? Ако става дума за алчност за богатство, за бъдеща лична тиранична власт, за расово господство, за необмислени социални експерименти и пр.? (Тези идеи не си ги измислям, те вече минаха през света и донесоха много нещастия.)
Явно е, че истинската свобода, която може да бъде благо, е само тази свобода, която е призвана да води към доброто, чиято цел е доброто. Както беше казано от Него: “Търсете истината и тя ще ви направи свободни”. Всяка друга свобода, извън истината, е просто мираж, който обсебва човека и го прави роб (макар и неволен понякога) на злото, дори и тогава, когато той, заслепен, безкористно му служи с цената на лишения и саможертва.
цитирай
21. mismatched - 1984. If we cannot live proudly, we ...
11.10.2007 04:05
1984.

If we cannot live proudly, we die so.

за мен това и само това е свобода. всъщност смъртта като символизъм е единственото напълно сигурно и неподлежащо на съмнение и опровержение събитие в.. хах.. живота на един човек. поради линейността на възприятията ни спрямо времето, другото неопровержимо събитие не подлежи на постериорна промяна.

останалото, както би казал айнщайн, е относителност. вземете всяка една ситуация и ми кажете не може ли тя да се погледне и от друг ъгъл. вземете един човек, който постъпва "според свободната си воля" и ми кажете не е ли той все пак ограничен именно поради по определение свободната си воля. и какво ако стигнем до логическият парадокс "ти трябва да отхвърлиш това твърдение, което правя сега, защото всички твърдения, които аз правя, са погрешни" ? къде отива свободата тогава?

тия неща не подлежат на логика всъщност и единственият начин да се изпитат е да.. се изпитат. простичко. да свършиш нещото, което е пред теб. да го свършиш защото е пред теб сега. после никой не може да те вини. перспективата ни за всяка ситуация е уникална. и винаги, задължително, погрешна.

някой спомена ли нещо за хвърляне на камъни..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lemonpie
Категория: Други
Прочетен: 1572043
Постинги: 307
Коментари: 4097
Гласове: 30077