Постинг
30.10.2008 08:59 -
Криза на условията
Не, не съм влязла в критическата, нито имам кризисни времена в емоционално или творческо отношение. Всъщност дори думичката криза не ми харесва.
И не, не става дума за световната финансова криза, за която всички твърдят, че ще залее България ей сега всеки момент. Да, тази същата, заради която твърдят, че брокерите вече са на улицата, обаче още никой не може да посочи кой е този, който вече спи под моста. И пак онази, за която всички браншове твърдят, че първо тях ще ги гепи за... джобовете.
Не знам защо на всички им е толкова кратка паметта, но искам съвсем нарочно да напомня, че ние си живеем в условия на криза поне откакто аз съм се родила (отбелязвам - 29 години). Какви са измеренията на финансовата криза за отделния човек? В криза съм, ако нямам стотинки да си купя нищо за храна и съм болна, а нямам пари за лекарства. След основните необходимости - всичко са глупости и глезотии. За групата от хора - едни винаги са в криза, докато други - не съвсем, а трети - изобщо. И точно така е било абсолютно винаги. Всъщност ако има криза, то я е имало винаги. Но да обяснявам, че няма смисъл от социално и финансово равенство, точно в момента няма смисъл. Само отбелязвам, че ако нямаше неравенство, нямаше да има конкуренция, а без конкуренция щяхме да бъдем просто картофи. И все пак дори картофите се конкурират за повече вода и минерали.
Всъщност най-страшната криза, за която никой не говори, е друга. Толкова пъти съм чувала как има криза за кадри, как специалистите ни са заминали за чужбина, как университетите не произвеждат (хубава дума е производството) готови за практическа работа експерти, как... всъщност ни е крив макарона и кюнеца, защото човешкия фактор - най-важният за успеха на всичко - просто липсва.
И все пак кризата не е за специалисти. Кризата е за работодатели. Специалисти има - познавам стотици хора, които имат повече от достатъчно квалификации, умения и способности да пробият, да се наложат, да управляват, да генерират идеи, да създават... успех - и за компанията, в която работят, и лично за себе си. Но не го правят, защото средностатистическият работодател не цени човешкия си ресурс.
В една песничка се пееше, че не всичко е пари. Тук си спомням едно проучване на Острова, в което бяха сравнили нагласите на голяма група, заети в сферата на чистотата. Преобладаващата част бяха съгласни да получават по-малко пари, ако длъжността им се води "санитарен инспектор" вместо "чистач". Very interesting. Всъщност пояснявам, че освен парите си, хората искат респект. Именно респекта и благодарността е това, което липсва на българския работодател в отношението му към служителите.
И ако това може да се компенсира с различни финансови измерения, то пак остават немаловажни ниши, които същите работодатели пропускат. От практиката ми в последните години съвсем резонно си задавам десетки въпроси:
В колко от работните места има осигурени оптимални условия на труд? Нормални средства на труда? Приятелска обстановка? Зона за отдих? Зона за обяд? Редовни договори без опит за заобикаляне на данъци или ощетяване на служителите? Перспективи за развитие?
И най-тъжното е, че забелязвам, че големи компании, с още по-големи претенции за имидж, са точно тези, които пренебрегват човешкия фактор в активите си. Защото, скъпи работодатели, служителите са тези, които вдигат компаниите нагоре.
Специалисти има, няма работодатели. И макар че очаквам сега почти всички да ревнат колко са доволни от работата си, знам, че навсякъде има нещо, което липсва.
И не, не става дума за световната финансова криза, за която всички твърдят, че ще залее България ей сега всеки момент. Да, тази същата, заради която твърдят, че брокерите вече са на улицата, обаче още никой не може да посочи кой е този, който вече спи под моста. И пак онази, за която всички браншове твърдят, че първо тях ще ги гепи за... джобовете.
Не знам защо на всички им е толкова кратка паметта, но искам съвсем нарочно да напомня, че ние си живеем в условия на криза поне откакто аз съм се родила (отбелязвам - 29 години). Какви са измеренията на финансовата криза за отделния човек? В криза съм, ако нямам стотинки да си купя нищо за храна и съм болна, а нямам пари за лекарства. След основните необходимости - всичко са глупости и глезотии. За групата от хора - едни винаги са в криза, докато други - не съвсем, а трети - изобщо. И точно така е било абсолютно винаги. Всъщност ако има криза, то я е имало винаги. Но да обяснявам, че няма смисъл от социално и финансово равенство, точно в момента няма смисъл. Само отбелязвам, че ако нямаше неравенство, нямаше да има конкуренция, а без конкуренция щяхме да бъдем просто картофи. И все пак дори картофите се конкурират за повече вода и минерали.
Всъщност най-страшната криза, за която никой не говори, е друга. Толкова пъти съм чувала как има криза за кадри, как специалистите ни са заминали за чужбина, как университетите не произвеждат (хубава дума е производството) готови за практическа работа експерти, как... всъщност ни е крив макарона и кюнеца, защото човешкия фактор - най-важният за успеха на всичко - просто липсва.
И все пак кризата не е за специалисти. Кризата е за работодатели. Специалисти има - познавам стотици хора, които имат повече от достатъчно квалификации, умения и способности да пробият, да се наложат, да управляват, да генерират идеи, да създават... успех - и за компанията, в която работят, и лично за себе си. Но не го правят, защото средностатистическият работодател не цени човешкия си ресурс.
В една песничка се пееше, че не всичко е пари. Тук си спомням едно проучване на Острова, в което бяха сравнили нагласите на голяма група, заети в сферата на чистотата. Преобладаващата част бяха съгласни да получават по-малко пари, ако длъжността им се води "санитарен инспектор" вместо "чистач". Very interesting. Всъщност пояснявам, че освен парите си, хората искат респект. Именно респекта и благодарността е това, което липсва на българския работодател в отношението му към служителите.
И ако това може да се компенсира с различни финансови измерения, то пак остават немаловажни ниши, които същите работодатели пропускат. От практиката ми в последните години съвсем резонно си задавам десетки въпроси:
В колко от работните места има осигурени оптимални условия на труд? Нормални средства на труда? Приятелска обстановка? Зона за отдих? Зона за обяд? Редовни договори без опит за заобикаляне на данъци или ощетяване на служителите? Перспективи за развитие?
И най-тъжното е, че забелязвам, че големи компании, с още по-големи претенции за имидж, са точно тези, които пренебрегват човешкия фактор в активите си. Защото, скъпи работодатели, служителите са тези, които вдигат компаниите нагоре.
Специалисти има, няма работодатели. И макар че очаквам сега почти всички да ревнат колко са доволни от работата си, знам, че навсякъде има нещо, което липсва.
1.
анонимен -
Лемонпие,
30.10.2008 09:30
30.10.2008 09:30
ти си много умна!
цитирайда наема служители за отдела на фирмата, в който работех преди 2 години - беше почти невъзможно, предполагам повечето опитни и образовани люде си имаха собствени фирми, а не чакаха да работят за някого. точно по причините, които си изброила....
цитирай
3.
анонимен -
Прекрасна статия!
30.10.2008 11:44
30.10.2008 11:44
За ГОРЕЩИ е! :-)
цитирайЗащо нe отидеш нa лeкap вмecтo дa гoвоpиш глynocти?
цитирай№ 5, на какъв лекар трябва да отида според теб?
цитирай..баш така си е. само че по вестниците пишат какво бил изсрал този или онзи собственик/работодател.. което автоматично се приема каот истина.
цитирайфирмата, за която работех има "осигурени оптимални условия на труд, нормални средства на труда, приятелска обстановка, зона за отдих, зона за обяд, редовни договори без опит за заобикаляне на данъци или ощетяване на служителите, перспективи за развитие". Но нямаше кого да наема, за да работи за нея. Порочен кръг :)))
цитирай@ Guinness
И всичко трябва да е в баланс със заплащането ;)
цитирайИ всичко трябва да е в баланс със заплащането ;)
Аз за 26-те си години съм работила при 5 работодателя, всеки иска да те изцеди, да използва максимума от теб и да ти дава колкото може по- малко. Има и изключения, разбира се! :-)
цитирайне знаят за какво заплащане става дума. Не съм сигурна, че България бъка от невероятни специалисти, които просто няма кой да ги наеме...
цитирай
11.
bemberski -
Ами докато не го разберат, ще губят. ...
30.10.2008 19:32
30.10.2008 19:32
Ами докато не го разберат, ще губят. Защото всеки отишъл си служител е загубени пари, време и най-важното опит за компанията.
цитирайАми като не знаят за какво заплащане става дума, напишете го в обявата за работа и така ще знаят :) С увъртане не става: "Абе има тук едно заплащане, което е много добро, но не знам колко е и няма да ти кажа."
За специалистите: никой нормален специалист няма да работи при условията на българските работодатели (които в повечето случаи се изчерпват с мотото: "Да подбием цените на индийците").
поздрави:
цитирайЗа специалистите: никой нормален специалист няма да работи при условията на българските работодатели (които в повечето случаи се изчерпват с мотото: "Да подбием цените на индийците").
поздрави:
когато производителите нямат средства да произвежат, ще фалират и ще се увеличи безработицата, а т.к. населението няча кой знае какви спестявания (поради постоянната криза, в която се намира), то тогава наистина ще настъпи глад!
Кризата се очаква да е в глобален размер и не кратка за съжаление!
Наистина кризите се предизвикват от хорска суета... но малко хора го осъзнават!
При нас вече кризата е реална - съкращенията са масови:(
цитирайКризата се очаква да е в глобален размер и не кратка за съжаление!
Наистина кризите се предизвикват от хорска суета... но малко хора го осъзнават!
При нас вече кризата е реална - съкращенията са масови:(
РАботодателите печелят предимно от далавери и работниците са на заден план. А и няма система за наказания. Лично съм минала по този път. Инспекцията по труда е с ограничени правомощия. Управляващия се е защитил във фирмичките си.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене