and it's just the world in my eyes
Постинги в блога
09.08.2011 14:31 -
Абсурдистан - оправяй се сам...
Никога не съм харесвала Абсурдистан да се използва като синоним на България... Вероятно съм била малка, не съм разбирала достатъчно или просто не съм се сблъсквала с достатъчно абсурди. Напоследък обаче съм на път тотално да променя мне...
13.05.2011 19:16 -
И родолюбието ми се сломи...
Винаги съм обичала родината си. И винаги съм твърдяла, че камъкът си тежи на мястото. Затова въпреки няколкото възможности да не бъда тук, съм предпочитала да остана у нас - вярвайки, че като средно интелигентен и не мързелив човек с при...
15.04.2011 13:47 -
Петилетка
Забравила съм да си отчета петия рожден ден в блога. Простете ми, блондинка съм :P но откакто съм с руси коси, съм много по-щастлива. И не - не тичайте да се изрусявате - няма нищо общо с русия цвят.
Все по-рядко се връщам тук - понякога ...
Все по-рядко се връщам тук - понякога ...
22.12.2010 13:38 -
Коледна драма
Не е необичайно да има драма в позабравения ми и преди любим блог.бг. Необичайното е, че не участвам в нея :P
Стана ми смешно. Няма нищо лошо в блогването, може дори да промени човешки съдби. Повлияло е и на моята - за добро или лошо, ощ...
Стана ми смешно. Няма нищо лошо в блогването, може дори да промени човешки съдби. Повлияло е и на моята - за добро или лошо, ощ...
23.10.2010 15:04 -
Мрежа от лъжи
Още от малка зная, че краката на лъжата са къси. Да излъжеш и да не те хванат може да се случи веднъж и за нещо дребно. Когато обаче превърнеш целия си живот в мрежа от лъжи, единственото, което може да ти се случи, е да се оплетеш сам в...
11.06.2010 21:00 -
In a manner of speaking
Video stolen by a friend
Когато те няма... съм тъжна. Усмихвам ти се по телефона, пиша ти забавни смс-и, но ми липсваш. Твърдя, че понасям липсата ти и има още малко. А някой сякаш е заковал с пирони стрелките на часовника. И обикалям с...
Когато те няма... съм тъжна. Усмихвам ти се по телефона, пиша ти забавни смс-и, но ми липсваш. Твърдя, че понасям липсата ти и има още малко. А някой сякаш е заковал с пирони стрелките на часовника. И обикалям с...
05.06.2010 14:06 -
Bring me home...
Толкова пъти съм се губила, че ми се струва най-лесното нещо да се намеря отново. Само че всеки път се намирах все на грешното място. След толкова години разбирам къде е грешката - трябва не да се търсиш, а да те намерят.
Колко елементар...
Колко елементар...
30.05.2010 15:44 -
Някога преди... някога сега
Някога преди вярвах, че щастието е в две очи, които те гледат с усмивка. После дълго време се разубеждавах, че това не е вярно и че щастието е състояние на духа, самостоятелно явление, което няма нищо общо с чуждите очи.
Колко много време...
Колко много време...
26.05.2010 12:54 -
Beginning
.
20.05.2010 20:13 -
Memento mori
Някой ме беше "обвинил", че пиша тук, само когато нещо не е наред. Не е вярно. Пишех тук и когато беше съвсем наред, и когато нещо ме терзаеше. В крайна сметка спрях да пиша, защото всичко се обърка тотално. И без това постовете ми бяха ...
14.12.2009 20:39 -
Днес
Днес вървя по улиците и се усмихвам. С онази глуповата усмивка, заради която хората се обръщат след мен и ми се усмихват в отговор. Насред кучешкия студ, който ми заскрежаваше миглите, аз просто си вървях и се смеех с очи. Говорех си глу...
28.11.2009 08:07 -
Loving pixels instead
Онези моменти, в които проумяваш нещо, което не ти харесва, с наситената яснота, че всичко - от кожата до душата ти, се разпада на малки песъчинки... са моментите, в които просто млъкваш внезапно. И оставаш в тишината преди писъка. А аз ...
Търсене