Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите
Ако приемем, че животът е кофа с лайна (по Вонегът), за да изплуваш на повърхността, трябва да успееш да се изкатериш по тези около теб и оттласквайки се от тях да вървиш към върха. Друг начин няма, защото човек се ражда слаб, за да стане силен. Бидейки слаб в началото, единственият му начин да стане силен е да се опре на опита и силата на околните, за да успее да излезе нагоре. Не е възможно хората да останат маса, т.е. с еднакви умения и възможности, по-адаптивните, по-умните, по-хитрите обикновено изплуват над масата. Оставам заблудена.
Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени
Човекът е мислещо същество и се стреми да формира своя малък свят спрямо предпочитанията си. Малкият свят обаче е част от големия. В големия свят много неща са отвъд контрола на малкия човек. Климатът, голямата политика, законите на физиката… всеки разбира от всичко и има идея как може да се поправи към по-добро. Продължавам да се тревожа.
Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим
Свикнали сме да чуваме, че невъзможни неща няма. Казвала съм, че когато съм се родила никой не ми е обещал да ми е лесно. А пък дядо ми наистина твърдеше, че ако искаш нещо достатъчно силно, то ще се случи. А ако не се случи, значи не си го искал достатъчно силно. Въпреки това – невъзможните неща продължават да съществуват. Явно трябва да се науча да искам по-силно.
Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания
Дребнавите предпочитания произтичат от вкусове, стереотипи или изградени принципи. Принципите не са никак лошо нещо. С тях човек поне има водеща линия. Но казват, че принципите съществували, за да бъдат нарушавани. И все пак ако не се придържав към дребните си навици за чаша кафе сутрин или твърдата си ненавист към определен тип музика/хора/мода/стил... няма да съм аз. Отказвам да оставя дребните предпочитания.
Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим
Виж ето това у другите не мога да го разбера. Въпреки че всички повтарят, че човек се учи докато е жив, все пак човекът остава единственото животно, което повтаря една и съща болезнена грешка отново и отново. Не пренебрегвайте себе си.
Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот
Проба-грешка-проба-грешка. Не е ли това най-краткото описание на човешкия живот?
А сега преди всички да кажат какво мислят по горното, се замислете колко често просто изразявате мнението си без да са ви го искали. Просто отбелязвам, че не се изключвам от тази група.
И ако това са грешките на човека или грешката е да бъдеш човек, то тогава предпочитам да съм сгрешен, но човек.
2. Не се тревожа
3. Има невъзможни неща!
4. Не отказвам нищо защото не съм принуден
5. Уча уча :)
Общо взето аз съм безгрешен :Р
2.тревогата е следствие от съзнателното мислене ,а това мислене се нарича интелект
3.няма невъзможни неща, има абсурдни напр.искам да полетя, не е невъзможно, защото има самолети, но е абсурдно ако искаш да го сториш размахвайки ръце))
4.става въпрос за дребнави, а не дребни предпочитания/първите са еснафските значи трябва, вторите са капризите- безобидно е
5.много вярно и така трябва, защото личните убеждения формират една личност и е нахалство да натрапвам своите, мога само да ги споделя.
Поздрави за поста)))
1.за да изплуваш ,не винаги е необходимо да стъпваш върху трупове -понякога просто трябва да се издърпаш само за косите като барон Мюнхаузен.
в кратце -трябва да го искаш.
2.спосбността да се тревожим за "непроменимите неща " е реактивният двигател на повечето иновации. нека не забравяме че дребните камъчета преобръщат каруцата.
3.права си .искай повече. аз твърдя не няма не мога.има не искам . :)
4.субективността и собствените ни предпочитания ни правят различни и придава облик на обществото .иначе -виж за спарвка Айра Левин.
5.инормационните потоци изместват хубавата традиция на книга и учебник.освен това скоростта е много по голяма и улеснява мозъка. може би един ден книжарниците ще са отживелица ,а нашето поколение ще си спомня с умиление за книгите .
6.ако се замислим -всички го правим.най малкото по отношение на децата си ,в стремежа си да ги предпазим.
не пипай печката -пари )
всъщност най добре е да погледнем нещата от положителната им страна .
насила не се дава -само се взема .
хубав ден лимонче !
Какъв е смисъла човек да има силното желание да вдигне 500 кг?
Освен че е загуба на време и енергия да се главоболиш за невъзможните неща,извънредното напъване може да има неочаквани странични ефекти.
Та има една думичка "ефективност" и тя е добре да се следва.
Лично мнение.Няма проблем ако някой иска да се надбягва с вятъра:-)
(не по Вонегът:))
спрямо какво и кого?
/не давам мнение/ :P
:):):):)
1. Ако искаш и ти е приятно - личният ти напредък ще е за сметка на другите, само трябва да си се научил как да ги използваш. Туй не ми е приятно, не съм го правил и не възнамерявам ...
2. Човек интуитивно усеща границите на своите възможности, но не може да ги дефинира логически. Дали можем или не да направим нещо по въпроса(и дали искаме) зависи изцяло от нас. Не винаги виждаме решението, но усещаме, че решение има :). Понякога и ние самите не успяваме да преценим реално всички факти и това ни затормозява ...
3. Въпрос на лична преценка.
4. Това за мене не е грешка - това, както и ти казваш, е начин на самоопределение, начин да бъдеш себе си :)
5. Всичко това започва от най-ранна възраст ...
6. И това е следствие от възпитанието :)
