Беше обидена. Не много. Тя рядко се обиждаше дълбоко, защото беше свикнала с глупостта на мъжете. Въпреки че продължаваше да вярва, че те не са толкова глупави, колкото не са израсли достатъчно, за да преценяват трезво и да действат разумно. Или поне така, както се очаква от тях.

Този път обидата беше, че в момент, в който очакваше подкрепа - не някаква кой знае каква, а просто една прегръдка и мила реплика - получи небрежно подигравателна шега. Беше й станало криво от това. Реагира не остро. А по типично нейн начин. Просто млъкна. Не е страшно когато една жена се ядоса и се развика. Лошото е, когато тя млъкне. От онова мълчание, което е като затворена врата. Врата, която няма да отвориш повече. Защото от затворената страна си написал поредния урок.

Влезе в банята да си измие очите. Пускайки водата сутрин сякаш отмиваш всички натрупани от предната вечер лоши мисли. След това посегна към четката за зъби. Замислено установи, че в чашката има прекалено много четки. От които - освен нейната - си спомняше само още две на кого са. Замисли се, че сумарно знаеше чии са четките, но поотделно не можеше да ги назове коя чия е.

Защо всеки, който преспиваше в къщата й повече от два пъти, решаваше да си остави там и четка за зъби? Като някакъв белег, маркиращ присъствие. Философията на четката за зъби е голяма работа. Щом имаш четка за зъби някъде, явно вероятността да се върнеш там отново изглежда по-голяма. Или пък по-сигурна.

Няма такова нещо. Човек се връща през вратата. През онази същата, затворената, с изписаните уроци от нейната страна. А тя рядко я отваря след като я е затворила. Понякога затварянето става бавно. Друг път рязко. Но затворена веднъж вратата, означава, че връзката някъде се е скъсала. А тя продължаваше да вярва, че счупеното не се лепи. Или поне не изглежда по същия цялостен начин. Малцина бяха успели да се промъкнат обратно. И винаги бе временно, сякаш крадяха от времето. И не само. През затворените врати се промъкват само крадците. А те крадат от времето, от мислите, от емоциите й. Стана й смешно, че крадците никога не взимат четките за зъби.

Хвана всички излишни четки и ги пусна в кофата. Малък калейдоскоп мина през очите й. Усмихна се криво. Не на калейдоскопа. Просто я болеше главата.  А след това се облече и излезе на разходка.

Купи си сламена шапка. За да се скрие от любопитните очи. Или да прибере разхвърчалите се кичури. Или летящите мисли. А всъщност през периферията на шапката продължаваше да наблюдава околния свят с искряща закачка в погледа.

Много е особено да се погледна сутрин в огледалото ти ;) но и приятно :)

Накара ме да се замисля по казуса.Виж една четка,а толкова неизвестни)))

много ми хареса. С това за мълчанието съм съгласна. Kакво да ти кажа - изпод шапката се подава измитата уста - поддържай я усмихната :P

Недей да очакваш много, за да получиш всичко, не давай много, за да дадеш всичко, не говори много, за да чуеш всичко......не гелдай надалеч за да видиш всичко :)

Понякога хората са неразумни,
нелогични и егоцентрични-
Въпреки това им Прощавай
:)

..е най-човешкото качество, но въпреки това аз винаги съм се придържал към принципа - прощавай но не забравяй :)

Ти пишеш по интересно и от Ваня Щерева!

за себе си Ваня Щерева казва: "В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на "Playboy" и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата. Дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа "звезда", която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе”.

От последното изречение съм направила само едното, май още има накъде да се развивам.

... да се женя. Моята врата е лепена два пъти. Аз имам още енергия да я правя, ама ми трябва помощ... от оптимист...

Не се сърди, но наистина по нещо ми напомняш стила на Ваня Щерева! Тя имаше и 2-3 наистина добри хита, но не попадна на добър мениджър, за съжаление...
Но недей да се дупчиш, моля те!