А-то и Бе-то на комуникацията са, че за да има ефект посланието в една комуникация, то тя трябва да бъде двупосочна. Или казано с други думи, това, което казваш, трябва да бъде чуто и разбрано от насрещната страна и тя на свой ред да реагира вербално или визуално, а пък първата страна на свой ред да реагира на реакцията на втората.

Разни хора, разни начини. Във всеки случай никой не ни учи нито да водим разговор, нито да спорим, нито да доказваме позицията си аргументирано. То всъщност само се учим да говорим, но никой не те учи да слушаш какво ти казват. А всъщност най-важното е да се научиш да мислиш.

В един спор или разговор страните са като сблъскали се вселени, всяка със своя орбита от мнения и позиции. Ако търсят обща позиция, то всяка от страните излага своето мнение и изслушва мнението на другата страна. За постигане на обща позиция, всяка от страните трябва да приеме част от позициите на другата страна и да се откаже от част от своите. Ако това е невъзможно, то обща позиция няма как да има. Двете страни започват да приличат на счупени грамофони, всеки от който повтаря един и същ рефрен. А аз не бих искала да споря с грамофон.

Когато приемеш, че единствено твоето мнение е меродавно, просто махни с ръка и продължи напред. Има случаи, когато да убедиш другата страна в своето мнение е абсолютно невъзможно и безпредметно. Не изпадай в зловещата грешка вместо аргументи в разговора, от ръкава да вадиш лични нападки и обиди. Да, по-изобретателният винаги ще успее да измисли повече нападки, но дали по този начин побеждава, е друг въпрос. Ако и втората страна отговори по същия начин, то тогава и двете страни падат на нивото на хлапетата в детската градина, за които по-важното е кой ще каже последната реплика, но не и каква е тази реплика.

Все пак, ако в резултат на комуникацията се постигне едно непрекъснато перпетум мобиле от насрещни реакции, това означава, че комуникацията е успешна и за двете страни.

Това обаче е толкова трудно постижимо, колкото и направата на перпетум мобиле. Защото людете имаме отвратителната способност да говорим без да чуваме човека насреща, да го чуваме, но да не го слушаме, да го слушаме, но да не го разбираме... опиянени от звука на собствения си глас или егоцентрично затворени в собственото си мнение.

Слушайте. Може пък да научите нещо.

реплика :
ти мен уважаваш ли ме ?
:)))

това е друга бира :-Р

Преди месец-два бях н семинар по емоционална интелигентност. Някои от темите бяха: как слушаме, как водим спор, как преодояваме конфликт. Малко ми се преобърнаха представите за това как се води спор, но беше полезно. Ако искаш, можем да си поговорим още по този въпрос, само кажи:)

Темата е обширна, но мисля че се получава разговор само ако хората са на едно интелектуално ниво.Тогава общуването е приятно.В обратния случай когато нивата са различни се получва знаем какво.Но ние неможем да се сортираме по качества или на някакъв друг принцип ,просто невъзможно е.И се получава това което описваш в поста си - тюрлю гювеч.Често изпадам в подобни ситуации и усещам, че в мен напира гняв, понякога се въздържам, дръг път изригвам като вулкан и помитам всичко. Но си много права, че общуването както ти го нарчиаш комуникация, то е едно и също не е лесна работа.Нали знаете има хора за които казват"Има проблем с общуването". Незнам. Имам резерви в това отношение.Просто не ми е много ясно дали е негов проблема или наш...Много често такива хора са с изключително висок коефициент на интилигентност.Лек ден на всички и успешна нова седмица)))

"... Защото людете имаме отвратителната способност ..." - о, неее :)))
колко "люде" познаваш, лимонче, за да можеш с такава увереност да напишеш подобно нещо? хиляда? пет хиляди? десет хиляди? а само в София хората са над 1.5 млн.

:)))

този разговор сме го водили вече, отдавна. Мисля да не ти отговарям отново.

А може би е най-добре да споделиш директно при теб, ще ми бъде интересно да прочета.

Харесвам "Най-важното е да се научим да мислим":)) Един ден, в пристъп на глупост ще да е било, възкликнах: искам да съм учител по мислене, а не по език:)) Защото езикът е средство за комуникация, но не и самата комуникация. Въпреки че и там ние, езиковите учители, даваме по някой и друг tip:))
"Слушаме се, но не се чуваме": ами слушам телевизора с гърба си - отказвам да го чуя!
"Чуваме го, но не го слушаме..." - чувам плача, но отказвам да го слушам!
"Да го слушаме, но да не го разбираме"? - зависи какво! Плачът и страданието разбирам емоционално, не винаги се съгласявам/приемам последното рационално:))

@viovioi, най-много се разбирам (понякога) с хората, с които не сме на приблизително сравнимо интелектуално ниво. При тях съм забелязала, че има емоционална интелигентност. Веднъж могат да те попържат, ако им излезеш с прекален авангардизъм, но и ще се заслушат в това, което им казват. Защото в тях има скромност: чакат събеседника какво ще каже! Е, в случай ако компанията не е на много "ракии":))
Най-много обичам да общувам с децата: те така ще ти светнат един, ако много-много плещеш глупости, че свят ще ти си извие. При това без да те обиждат:))))))))
Е, хайде, сполай ви за приказката. До кукане, както се изразяваха едни други по-млади екземпляри, които сега, във възрастното си амплоа, се възприемат твърде насериозно:)))

lemonpie, публикувах постинга с малко нещо материал на тема емоционална интелигентност; ако ви е интересно,с удоволствие ще пиша пак по темата:)

така е, права си.
Не винаги си права, ама сега си.
Не се надувай.

Поздрави.

:))))))))))))))

водили ли сме го? забравил съм :))
във всеки случай тогава ти все още мислиш, че планетите се въртят наоколо ти, съвсем наблизо, и продължаваш да държиш на категоричните обобщения от типа "всичко знам и всичко мога"
оКей, няма лошо :))

а ти виждам не си се отказал от стария си навик да класифицираш и групираш неоснователно. Смени този метод, може пък да помогне.

Но наистина няма лошо :-))

.."виж това към което гледаш и чуй това, което слушаш" :)

надявам се за разговор между хора от един и същи пол. Защото в противен случай наистина трябва преводач, колкото и внимателно да се слушаме, чуваме и т.н.:) Гантри, нищо не разбираш:Р