Не беше гладен. Вече го бяха нахранили сутринта. Не беше и жаден. Водата си стоеше в единия ъгъл почти недокосната.

Всъщност беше отегчен. Ден след ден се повтаряше едно и също. Добре поне, че беше топло времето и можеше да излезе малко навън. Бяха му осигурили сравнително доста голямо пространство в сравнение с останалите. Навън имаше терасовидно насечен терен, по който можеше да се разхожда, да поляга на сянка, да поплува... стига да реши.

Погледнато отстрани нямаше никакви грижи. Не трябваше дори да се грижи за прехраната, нито за отбраната на семейството си. Прехраната му я носеха, просто трябваше да яде. Нямаше нужда дори да прави усилие да улавя и убива храната си.

И за семейството си не трябваше да се грижи. Защото всъщност нямаше. Периодично му пускаха по някоя женска колкото да я заплоди, после няколко месеца се грижеха заедно за малките, а после и малките, и женската изчезваха мистериозно. Мистериозно за него, а всъщност ги разпращаха по други места. Родени в клетка, заминаваха за новите си клетки.

Беше полегнал до езерото на сянка. Пред очите му се въртеше някакъв калейдоскоп от изминалите години. Не знаеше кое от кога е. Виждаше лъвицата, играещите лъвчета, потокът от преминаващи хора и широко отворените детски очи, сочещите пръсти... и много опити да го снимат. Никога не им позволяваше да го снимат добре. Ако искат да снимат наистина, да отидат на сафари.

Изправи се и с люшкаща се уморена походка тръгна да се прибере вътре. Задните крака го боляха вече ужасно, едвам пристъпваше на тях. Годините си казваха тежката дума. Силите отдавна го бяха напуснали. Козината му бе започнала да капе, зъбите бяха опадали. А скоро и от величествената му грива нямаше да има и помен.

Изрева вяло. Но достатъчно страшно, за да утихнат всички шумове наоколо. Ослуша се и кимна със задоволство. Все пак си оставаше царя на животните.

Но пък си помисли, че няма значение дали си цар, когато нямаш свободата да правиш каквото решиш. Оставаше си един лъв в клетка. Така роден, така щеше да си отиде. Цар зад решетки.

Sad but true.

Metallica.

Поздрави.

Умирайки, нека ме виждат децата,
че винаги гордо държал съм глава...
Решетките няма да спрат, към Луната
ревът на сърцето - "Свобода! Свобода!"...

Погледнато отстрани всички животни в зоопарка би трябвало да са щастливи...Имат подслон,храна,грижат се за тях...Но нямат свобода...Онази истинската дива свобода...Всяко животно в клетка предизвиква в мен тъга и чувство за вина...Какво ли чувстват те?

п.п.Да не би ти да си стигнала вчера до там?Аз не успях...

Sad but life.

Отидох, видях и ми стана тъжно. Добре, че поне малката бе доволна.

Кои животни са по-нещастни - тези в зоопарка или в цирка?

Нито едните, нито другите.

Ти ходила ли си на цирк след детска възраст?

Но не ми беше много забавно при вида на лъв без опашка, затворен в клетка 3 на 3 метра....

Аз бях през пролетта, не бях ходила от детските си години. Помнех нещо забавно, смешно и весело. А всъщност беше тъжно, скучно и глупаво. Поради причина, сходна на твоята.

И кучето на брат ми мислех, че щастливо в апартамента, но....Сега живее на село на свобода и тича на воля.Отслабнал е много, но се чувства прекрасно.Личи си...Вечер се прибира в къщи.Забравил е отдавна каишка.Абе дивото зове.Поздрави)))

Това Лъва Лени ли е?От рекламата на неповторимия вкус наТоник?А, той ли е?

в рекламата не беше ли леопард?
Или имаше и лъв и други говеда?

:)))))

не си вникнал в смисъла на рекламата. Това е маскет бал на животни. Излиза зебра, а леопарда пита друг леопард - това лъва Лени ли е? После хиена като фламинго, абе пълен цирк.И смисъла беше, че никой неможе да маскира неповторимия вкус на Швепс Тоник......А накрая лепарда му пуска опашка, но другия отвръща...Това съм аз Джордж.При животните малко това-онова,щип-ди-би-биб не става...

че има най-различни "говеда", нали така?

:)))))))))