До такава степен сме свикнали да се съобразяваме с наложените стереотипи за поведение, че дори не ни прави впечатление колко много ни ограничават те понякога. Да, определено има наложени норми, които трябва да се спазват. Не казвам, че ако ви хрумне да тичате гол под дъжда, можете да излезете на Цариградско и да се впуснете в ситен тръст.

Имам предвид онази мисъл, пропълзяваща като малко гадно червейче, която Ви пита: „А какво ще кажат хората?”

Има моменти, в които трябва да спреш да мислиш какво ще кажат хората. Другите имат абсолютното право да мислят каквото си искат, но техните мисли не трябва да бъдат твоето съзнание, нито пък твоята мотивация да продължиш напред или да спреш.

Примери? Много. Децата непрекъснато се съобразяват с родителите си и в това няма нищо лошо като цяло. Лошото е, когато детето избира бъдещата си професия, защото някой от родителите му е помислил какво е добре. Лошото е, когато не се чувстваш комфортно в дадена ситуация, но я пазиш в тайна, защото мислиш какво ли ще си кажат сега хората. Лошото е, когато наистина искаш да направиш нещо безвредно щуро, но не го правиш, защото знаеш какво ще си кажат хората.

Разбира се, за да направиш нещо има два начина – учтив и груб. Можеш да дразниш хората, можеш и да не ги дразниш. Със сигурност трябва винаги да уважаваме нуждите на другите. И има задължителни неща, които трябва да спазваме като част от обществото. И нямам предвид, че трябва да бъдеш безотговорен към нормите.

Но в крайна сметка обаче всеки отговаря за своите действия единствено пред себе си. Без да ограничавам предходното изречение, трябва да добавя, че често отговаряме пред хората, които биха били засегнати от действията ни. Всички останали нямат съществено значение.

Защото важното е какво мислиш ти, а не какво мислят другите за това, което мислиш ти.

Иначе просто им се подчиняваш и им плащаш постоянен данък „обществено мнение”. В крайна сметка е по-добре да бъдеш на хората в устата, отколкото в краката.

Научих се да живея своя живот и се чувствам комфортно така.
Германците казват: "Живей и остави другите да живеят." Винаги съм харесвала тази мисъл.

И аз като теб, но понякога това създава проблеми. Общоприетите правила и норми на поведение са нещо снобско, сухарско и скучно. Даже лицеметно. Да се въздържиш, когато трябва да избухнеш от някаква несправедливост е подтиснат гняв, който може да избие в друга посока.

Регистрирах се най-накрая, за да се изкажа))) Преди доста време прочетох в една книга следната мисъл, която помня до ден днешен: Природата не познава морала, той е измислен обществото!! А като се има предвид на какъв псевдо-морал сме свидетели напоследък...а пък за обществото да не говорим - заеби!!

когато бях малък вярвах, че анархията е висша форма на демокрация. за жалост е проблем това, че при нея правилото - не прави на другите това, което не желаеш те да правят на теб не важи.

п.п. тази сутрин разсъждавах под душа за езиковите клишета, езика е изтъкан от клишета но някои са някак "клиширани":)

п.п.п. не казвай на данъчните за този данък;)

Хубав постинг! Много е полезен за благородните натури, които в стремежа си да бъдат перфектни в отношенията си към другите стигат до крайности, които им пречат да реализират своя потенциал, а така също и да се харесват на останалите, защото прекалената обгриженост и внимание често имат обратен ефект...

Много добра публикация.

http://www.need.bg/r.php?i=32099

Аз бих тичал в дъжда по Цариградско, не защото съм луд , а защото ме кефи да правя каквото си искам и убеден ли съм че съм прав ... го правя , ако ще хората да говорят каквото си искат. Важното е че аз си знам причините които ме карат да правя каквото и да е и знам че съм си ок с това:)

Поздрави за хубавия пост.

Ае трий всичко и се махай, че ми писна от глупостите ти!!!