„Моралът на всеки човек има своята обратна страна, която той не показва без нужда, и доколкото е възможно я прикрива с гащите на благоприличието.“ (Г. Лихтенберг)
Понякога ми се струва, че да се говори за морал в днешно време, е малко излишно. Или поне пресилено. Защото това, което някога се е имало за здрави морални устои, днес е или тотално заличено от съзнанията, пък и поведението на хората, или е толкова изкривено, че само не може да се познае в огледалото.
Какво е морал всъщност? Моралът е система от принципи за поведение, които разграничават добро от лошо. И обикновено във всяко отделно общество, нормите на морала са съвсем различни. Трагичното обаче настъпва, когато в рамките на едно и също общество, всеки има собствена представа за морал. Това означава, че в това „общество“ морал всъщност няма, защото всеки от неговите представители си позволява свободно да интерпретира границите на доброто и лошото по свое усмотрение. Интересното е, че дори близки помежду си индивиди в рамките на същото общество, третират отделните морални категории по различен начин.
Какво може да се приеме като основополагащо за моралните принципи? Изконно, тъй като сме християнско общество, можем например да положим в основата на разделението между добро и лошо десетте божи заповеди. И най-популярните от тях обаче – не лъжи, не кради, не убивай, не пожелавай (нещата на) ближния – са подложени на огън от упор още от самото им начало. И ако единственото от тях – не убивай – продължава да устоява на проверката на времето – то всички останали неизбежно се случват в живота на всеки. И всеки пристъпва границата с ясното съзнание, че връщане назад няма. Освен на думи. Да, да, на думи всички сме праведни. Много при това. Ангелчета мили, живи да ги ожалиш.
А какво пък се случва, когато наложеният житейски морал се сблъска с проявления на чужд морал в привидно безопасната и анонимна среда, която процъфтява онлайн? И не е само до морала, ами и до свързания с него срам, свян и опит за разбиране на другия. Всъщност откривам, че една онлайн изповед за пристъпването на моралните граници (уж общи при това) посреща много по-голямо разбиране, че дори и съчувствие, а иначе в реалното общество същата би била осъдена дори не просто с вдигане на рамене, защото това не те касае, а с поне устно изразяване на несъгласието с чуждата морална граница.
Примери? Няма нужда от буквализъм. Помислете си само за десетките до стотици онлайн изповеди, които сте изчели и на които сте си помислили „колко мъка има на тоя свят“. А после сте затворили самодоволно страничката, защото това всъщност не се случва във Вашия двор и нито дори го виждате от онази камбанария, на която кацнали самодоволно веете гащите на своя си морал.
-страхливците
-предателите.
Изключение правят мнозинството руснаци (без останалите живи потомци на белите), французите (без, може би някои селяни), китайците (без Хонг Конг и Тайван) и мейнстрийм частта от разни западнали народи като българите :)
поздрави:
Убеждавам се, че повечето смислени текстове просто не са за блоговете, или поне не в този вид. Изхабяват се напразно и се размиват без да има някакъв ефект.
Изрязавала съм достатъчно ясно мнението си по въпроса. Уди Алън спря да ми бъде симпатичен именно с тази си постъпка (ако проблемът днес е точно Уди Алън).
Кое е първото, морала или закона :)
А относно кой може да ни харесва, свързвайки го с неговите действия - ресто. Едното е харесване, другото е модел за поведение.
04.03.2008 14:50
P.S. Вио, можеш да се оплачеш с лично съобщение на blogbg.blog.bg, от където могат да вземат мерки въпросният изпращач на обидни ЛС да не продължава неприятните си действия.
Защо?
Има малка разлика.
Т.е. изпитваш страх от съд и чуждо неодобрение.
На базата на страха те управляват. Казват ти:
- Ако не тръгнеш с меча на кръстоносен поход няма да изкупиш греховете си и т.н.
Да ама много хора вече не ги е страх. Те са неуправляеми.
Разбира се остават и онези, които имат други възгледи относно морала. Те живеейки в съвремието, неизбежно нарушават гореспоменатите правила и изпитват непрестанен дискомфорт.
Правила трябват, но трябва и нова формулировка, за да може в държавата ни да се въдвори някакъв ред.
И всъщност точно за този контрол ми беше думата. Защото понякога дори не осъждаме нещо, което иначе бихме осъдили в собствения си двор.
lemonpie, това за страха от бога също е малко остаряло. Цялата идея е човек да не изневерява на това в което вярва. Защото в противен случай се чувства зле. Някои българи са тотално изперкали, защото не могат да различат правилно от неправилно. То не са продадени хора в робство, органи и наркотици.
А и става много весело когато "най-преуспелите" в България решат да се интегрират в западния свят. Тогава са едни сблъсъци на цивилизации, едни депресии, един национализъм.
Аз нямам проблем с липсата на морал у хората доколкото това не ме засяга лично (а с годините съм се научил да се пазя). Това си е техен проблем.
приятна вечер:
Ето затова има обществен морал. Общество знаеш какво е. Въпреки че упорито отричаш да си част от него.
Не мога да ти кажа много за морала и какъв трябва да е. Аз лично харесвам библийските заповеди- ясни, прости и еднозначни. Който ги е написал е знаел с какво си има работа. Ако децата от малки се учеха да ги следват и на малко страх от по-висша сила обществото щеше да е много по-добро. когато нищо ти се набие от рано трудно го прегазваш. Не ме разбирайте погрешно аз не съм религиозна.
P.S. Морал виж етика. Етика виж морал. Така определил морала великия философ Дени Дидро в първата си енциклопидия.
"Моралът е система от принципи за поведение, които разграничават добро от лошо"
Това не означава, че налагам кое е добро и кое лошо. И да, и доброто, и лошото са релативни понятия, но нима моралът - приложим единствено към конкретно общество - не е относителен?
Иначе поизчети коментарите също, ще видиш и десетте - наречени от теб "библейски" - заповеди.
Колкото до Дидро, позволи ми да не се съглася. Етика е по-широкото философско понятие и другото й често срещано наименование е "наука за морала". Но всъщност моралът на французите е друг, та сигурно от своя гледна точка и той е бил прав, поне за времето си.
За педофилията: не одобрявам (Знаете, че имаше няколко нашумели случая за педофилия в църквата, което е още по-гадно). За някаква блог сага, не мога да взема страна, защото не познавам фактите.
Идеята не е моя. По този начин разбирам католицизма (знам, че е малко протестантски, но това е положението). За да стигна до тук съм си говорил с много католици и за това как те приемат: изгарянето на Джордано Бруно, кръстоносните походи, инквизицията, свещениците-педофили, абортите, клонирането и т.н.
Не знам какво е обществен морал, нито имам добра дефиниция за общество. А и нямаш доказателство, че отричам да съм част от него :)
наздраве:
Бон апети!
Ако някакъв педофил се навърта около децата ми (ако имам един ден), ще събера приятелчетата от квартала и ще го линчуваме (защото органите на реда са едни дебели чичковци, които си чоплят носа по цял ден като им плащат от моите данъци за това). Даже може като в дивия запад: с катран и перушина :)
chin:
P.S. Прочети пак последния параграф на поста.
За последния параграф: А ти какво предлагаш? Не можеш да спасиш света.
Още нещо: Според източния начин на мислене, човек не може да промени съдбата си, каквото и да прави. Според западния начин на мислене, човек е отговорен за постъпките си и трябва да взима решения през целия си живот.
А най-простото правило е :Не прави на други(я)те това,което не искаш да правят на теб!
Просто е!
...но трудно за спазване.
"Човек,това звучи гордо,но от човек всичко може да се очаква"
Анализатор,
хора много, човеците са малко. Още от древността дирят Човека със свещ.
хайде до:
04.03.2008 23:21
Поздрави
Колкото за себе си и помощта, която оказвам след "всяка онлайн изповед" - невъзможно е да помогнеш на всеки... в крайна сметка на тази планета живеят милиарди и дори има забравени от Бога. Прости поредното "богохулство", но дори Слънцето не може да огрее навсякъде.
Виж - за отношение - особено когато нещо интензивно не ми харесва - вероятно се е забелязало - че съм от първите, които се изправят. И никога не съм се смущавала да заявявам и защитавам позицията си, дори и с действия, когато думите не стигат. Наречи ме будител. Харесва ми.
P.S. Не съм безгрешна, дори част от Божите заповеди съм престъпвала, но тъй като съм оставала винаги в рамките на закона и съм понасяла последствията от грешките, когато се е налагало, от тук насетне само един има право да ме съди за тях, което ще бъде окончателното изпълнение на "престъпление и наказание".
Усмихнат ден!
Тва да не е неква скрита реклама на бельо?
От всичко разбрах, че ако трябва да се търси морал, то той е скрит в гащите.
Аз съм нова в блога и честно казано вече взех да се разочаровам, защото идвам от едно " Оазисче " на словото www.public-republic.com
Като чета и сравнявам и коментарите и текстовете... много неща могат да се променят!
Дано към по-добро... С оптимизъм!
А иначе просточко казано, всеки си има свой морален кодекс. Може би е лошо, че няма у нас общо приет такъв, а може би не е? Поздрав от мен
Отговор няма.
Като добавим и откровено неадекватната политика на блог.бг - когато в България загинаха нелепо осем (по-късно се оказаха девет) човека, на първа страница имаше честитки за Баба Марта и блудкава поезия. А постингите по този случай и сега са някъде на опашката. Интернет морал, няма що!
И да, никога не пиша като анонимен. Въпрос на морал.
Плагиатство? Защото и в двата поста става въпрос за трамвай? Не ме разсмивай. Плагиатство е претенцията за авторство на произведение, което в действителност е създадено от някой друг. В този блог текстовете си ги пиша сама.
Последното ти твърдение е като развети гащи, което не знам каква връзка има изобщо.
Плагиатството е и да препишеш с минимални промени чужд текст, идея, постинг. Може и сама да ги преписваш (написваш).
Разветите гащи са намек. Не персонално към lemonpie, а по принцип. Нали за принципи (морал) си говорим все пак?
Ти в плагиатство ли ме обвиняваш, че нещо не ми става много ясно?
И все пак, съдържанието на онзи блог изтрито ли е от модератор, или го е сторил авторът му?
По въпроса ти - не знам и не ме интересува. Питай модераторите.
Нима усещам несигурност? Не, не е това. Нали? Какво те интересува, че някой си говорел такива работи... Дали не им отдели твърде голямо внимание?
А и принципни съмнения без доказателства има ли смисъл да коментирам? Аз се съмнявам, че блогърът Орангутан е с всичкия си. Обаче какво от това?
Лека вечер.
Дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя,
Куража да променя нещата, които не мога да приема,
И мъдростта да скрия телата на онези хора, които ми се наложи да убия днес,
Защото ме вбесиха.
И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес,
Защото може да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.
Помогни ми да давам по 100% от себе си в работата...
12% в понеделник
23% във вторник
40% в сряда
20% в четвъртък
5% в петък
И ми помогни да запомня...
Че когато имам наистина лош ден
И изглежда, че хората се опитват да ме вбесят,
Ще ми отнеме 42 мускула да се намръщя
И само 4, за да протегна средния си пръст и да им кажа да ми го духат.
АМИН
@ tonito
Мерси за молитвата.
@ novax
Не разбрах кое ти е смешното. Можеш да поясниш. И да, нямам намерение нито да представям доказателства пред блог-обществото, нито пред теб.
Всъщност принципът на коментарите е да се коментират текстовете, а не техните автори. Това май ти е убегнало.
Надявам се не звуча рязко (така си говоря). Лека вечер.
05.03.2008 20:34
Късмет!
Две основни неща:
1. Съди текста, не личността на автора.
2. Всеки случай е частен.
Успешен ден!
Всичко хубаво и на теб!
Текстът е авторски, да, но това не означава, че трябва да осъдиш автора. Или казано с други думи - не оспорвай идеите, казвайки "ама ти... безгрешна ли си (?)"
Нещо размаханите пръсти май не се харесват особено. Защо ли?
Anyway.
Надявам се, че авторът е поднесъл своите идеи в блога, но не осъждам никого. Всеки има право на избор - да е заблуден и обрамчен в собствените си затворени представи или да мисли и разсъждава, разглеждайки нещата от много гледни точки.
Доста наставленчески ми изглежда, затова!
Поздрави!
Приемам мнението ти като съществуващо, но не се опитвай да ме убедиш в него. Няма да си сменя поста, позицията или каквото там не ти харесва.
Приятен ден.
Be happy!
"Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към определено общество"
Смешни са ми размислите тип проф. Вучков. Християнския морал е в устоите на съвременното западно общество, Ако лаиците да не виждат връзката. Само моля не отговаряйте сега с морала на марсианците от "Войната на световете".
Понякога този морал търпи развитие, но като цяло се люшка около едни и същи наши си рамки. Струва ми се, че проблемите идват, когато го нарушаваме този морал и измисляме оправдание. И освен тъжно, това е проява на слабост. А уж сме все силни.
Все пак ми се струва, че обществото и повечето хора не са напълно аморални - даже според техните критерии за другите (а те са ... ужасяващи...ако се направи сравнение с критерия за себе си).