Имам дилема. От известно време, да кажем година-две, спорадично чувам грандиозни скандали в съседите. Първоначално, съвсем първосигнално, се опитвах да си запушвам ушите, защото - по традиционен български манталитет - какво се случва зад съседната врата не трябва да е моя работа. След малко време обаче установих, че крясъците идват от дом, в който живеят 60-70-годишна възрастна жена и 6-7-годишното й внуче. Достатъчно странно съотношение спрямо шума, който вдигат при разправиите си. Освен крясъците, виковете и плача, се чува и странно блъскане в предмети, което не знам дали е породено от прости ритници в тях или пък някой е блъснат в масата и се е сринал под нея.

Има дни, в които скандалите продължават с часове. Зловещо е да си стоиш в собствената клетчица и да слушаш как сякаш някой го убиват, а той крещи "мамо, мамо". И ако си мислите, че продължавам да стоя и да си тъпча памук в ушите, не го правя. На последните скандали съм неизменна част от финала - когато шумът стане нетърпим и в мен назрее неистовото желание да се обадя в полицията, не го правя. Отварям си входната врата и звъня на "шумната" врата. Всеки път зад вратата откривам едно разплакано дете и една разплакана и трепереща от нерви баба.

На 70 години, бабите се радват на внуците, когато ги виждат понякога и са повече от щастливи, че родът им е продължен. Но ако на тази възраст трябва да се занимаваш всеки ден с едно изпълнено с енергия и бунт хлапе, нервите ти със сигурност ще задрънчат след седмица-два. Ако освен всичко друго, финансовата грижа за хлапето тежи на скромната ти пенсия, няма да има какво да му предложиш особено в чисто ежедневен и битиен план.

Ако ти си хлапе на 7, което мама е зарязала да бъде отглеждано от баба - по неясни причини, също няма да си особено щастлив. Факт е, че децата обичат бабите и дядовците си, но разликата в поколенията и разбиранията е повече от съществена. Ако се чувстваш изоставен от родителите си по някакъв начин, нормално е в теб да има скрит бунт срещу всеки опит за налагане на правила. Прекалено възрастният човек рядко може да е абсолютен авторитет за едно хлапе и затова пък възрастният - който усеща, че му липсва авторитета на родителя, обикновено налага своя авторитет със системата на моркова и тоягата или чисто и просто - с шамарите.

Факт е, че във връзката дете-възрастен, независимо какво прави детето и какъв е характера му, възрастният е този, който е ако не по-интелигентен, то със сигурност трябва да е по-разумният, който да намери верният път към разрешаване на който и да е проблем. И верният път не е през по-силния шамар. Всъщност, системата е ясна. Човекът си остава животно, независимо на колко години е. В животинския свят всеки оцелява и побеждава по два начина - с агресия при хищниците или с бягство при тревопасните. Или със смесена стратегия - каквато хората сме усвоили напълно. Всъщност разликата е, че разумът е даден на хората, за да не се избиваме помежду си по животински, въпреки че често забравяме точно това. И агресията, шамарите, особено над по-беззащитните са най-честия начин да се справяме с проблемите.

Каква е дилемата? Има държавни институции, които се занимават със защита на децата в неравностойно положение. Това дете е определено малтретирано, не всеки ден, но със сигурност не живее най-щастливото си детство. Не мога да забравя картината, в която хлапето беше седнало на студените стълби в коридора, захлупило личицето си с две ръце, почервеняло от плач, ми промълви с абсолютно изпразнен от емоции, мисли и чувства глас, че "нищо не иска".

Ако подам сигнал в подобна държавна институция какво ще се случи? Няма ли да навредя още повече и на детето, и на връзката му с бабата? Ако се стигне до крайния вариант грижите за него да бъдат поети от държавата, това дете дали ще отиде на по-добро място, където няма да бъде заобиколено от крясъци, насилие и шамари? А имам ли право изобщо да се намесвам или да остана страничен наблюдател?

А ако остана страничен наблюдател, как да заглуша писъците на собствената си съвест, че гледам едно нещастие и не мога да направя нищо, за да го променя?

Ти какво би направил, за да промениш това:

възможнот да поговориш с бабата? Знам, че това не е решение на проблема, но все пак ако тя поиска и ти можеш да и дадеш съвет. Колкото да институциите, които се занимават с това, не съм сигурна, че ще по добре за детето. Лично аз бих се опитала да говоря с бабата.

Здравей, Лимонче! :)
А с бабата говорила ли си? Тя какво обяснение има по въпроса? Защото по мои наблюдения има и много, много проклети деца, което в никакъв случай не оправдава всекидневно насилие...Може това, което се случва да е в следствие безсилие...
Тези неща...личните.... са много дълбоки и е трудно да се определи отстрани какъв е точно проблема...

Доколкото съм наясно с проблема:
1. На бабата внучето е оставено от майката да го гледа, жената е мила, но доста възрастна и явно не й достигат финансите.
2. Хлапето е силно бунтарски настроено поради ред причини, една от които е изнервеността на бабата.
3. А бабатата вероятно е изнервена, защото не успява да се справя.

И пак стигаме до въпроса с яйцето или кокошката са по-виновни.

Аз виновен не търся всъщност, а как биха могли нещата да се променят без никой да страда.

Като казвам много проклети деца все пак си давам сметка, че и тази проклетия е вследствие на нещо друго...Един вид агресия. Тук случая може и да е друг...детето да е съвсем различно...То затова са психолозите, за да видят същината на проблема...Незнам какво да ти кажа...най-първо, ако наистина искаш да помогнеш трябва да поговориш и с двамата поотделно и заедно...Така мисля...

Ами бабата явно има нужда от помощ! То детето на колко години е? Ако има някой друг в блока с деца на неговата възраст защо не се организират да го взимат навън като извеждат своите деца...Това е голяма отговорност разбира се, но ако нямат нищо против...Така малко ще облекчават бабата, пък и детето ще се разнообразява.

ангажирането на държавните институции само ще влоши работата. По-добре да те бие баба ти, от колкото да те гледа държавата.

детето е на 7 навярно. Говорила съм (доколкото ми се доверяват) и с бабата, и с детето. Затова и виждам и на двамата къде е проблема, мисля, че и ясно съм го описала.

Хора в блока с деца на тази възраст няма, пък и да имаше, никой не би се заел с чуждо дете, така както не съм чула някой да се опитва да разбере от къде идва шума от шамарите.

Чувствам се тъжно, че живеем във време, в което дори да искаш да помогнеш, нямаш особена възможност да го направиш.

извинявай, ти горе споменаваш възрастта.

Лично аз познавам майки, които си помагат една друга като се редуват и един ден едната води и взима децата от училище, на другия ден другата. Тъй, че не е невъзможно, ако има кой има и желание да понаглежда известно време и някое друго дете. Сега просто за този пример се сетих.

Това е личен проблем, а личните проблеми обикновено са сложни и дълбоки...Външен човек трудно може да помогне...

п.п.Извинявай, че пускам сто коментара, но това е заради одобрението ;) Щях да добавям горе за каквото се сетя още. Като например това, че помощ от държавните институции трябва да се търси само в най-най-краен случай и то с много резерви.

Успех! Дано нещата се решат по-бързо и безболезнено!

това може да стане само чрез разговори с детето. то още може да промени съзнанието си, да намери някакво занимание, зоетост което да го отклони от гнева, който се е събрал и се събира в него. Ако имаш търпението да говориш често с него и да му спечелиш доверието "за го опитомиш", защото то едва ли си мислил хулави работи за възраснитие. Успех. Ти имаш начин да му повлияеш.

Свалям ти шапка за всичко.
Освен да попадне в среда, където агресията и шамарите просто ги няма, за малкия няма изход. За жалост държавата ще се намеси (ако изобщо се намеси) хищно и некомпетентно.
Дано нещата се оправят безболезнено за всички.

Мел, по мое мнение, на тези хора - и бабата, и детето, може да помогне психолог. Какъвто аз не съм, и какъвто не познавам. Но мога да намеря - остава въпроса имам ли право да се намесвам в толкова лична територия и дали с намесата си няма да влоша нещата.

Всъщност май отговорих на всички коментари :о)

труден въпрос! Дали да се намесиш по такъв начин - осигурявайки психолог...То на него ще трябва и да му се плаща, а трябва да направиш и връзката между тях...На детето ще му е все тая - срещу него ще застане някакъв възрастен, то или ще иска да разговаря с него или не...или ще го приеме, или не, докато с бабата е по-деликатно. Първо трябва да я питаш дали не би се съгласила на такова нещо. В крайна сметка обаче, ако имаш търпение да говориш с тях и ти би стигнала до същественото, а то е от какво имат нужда...И след това вече какво може да се направи в случая...И аз не съм психолог, просто ми е изключително интересна тази област...Дано не те водя в грешна посока...Опитвам се да ти помогна по някакъв начин...На първо място трябва разговор...

И ketbaloo е права! Всичко може да се случи! Нямам представа в такива случаи какво предприема държавата ни и ако бабата има нужда от допълнителни финанси как може да ги получи...А бе ходене по мъките...

Вероятно ще изпратят социален работник или психолог, който да прецени ситуацията. Какви мерки обаче ще вземат след това, не съм много сигурна. Имам намерение обаче да разбера как точно биха процедирали и след това - евентуално - да подам сигнал.

А те двамата някакви други роднини имат ли?

Със сигурност майката на детето, която не живее в София.

моля те, ако имаш желание, говори поне с детенцето, нищо че не си психолог, и най-обикновени хора могат да имат голямо влияние върху децата, и безтова в тази възраст те лесно се впечатляват и лесно могат да бъдат спечелени.

Po lesno bi mi bilo ako tova dete be6e moe sased4e. Iskam da te pomolq, vmesto da se 4udi6 kak da uspokoj6 savesta si i na koj da prehvarli6 otgovornostta da pomogne6. Az imam plemennik na negovite godini i e naj lesno da go spe4eli6 kogato prosto mu obra6a6 vnimanie. Nqkoj 4as pred komputara ti s nqkoq zabavna igra bi go napravilo po 6tastlivo dete. Ako nameri6 vreme da go zavede6 i na makdonalds ili sladkarnica. I vmesto da si 4ast ot finala badi tam v na4aloto i go izvedi za malko, taka i babata koqto sas sigurnost go obi4a mnogo 6te moje da si vzeme malko po4ivka i sled samo oklo 4as 6te e gotova da posre6tne porednata mu pri6tqvka. Tova sladko dete zaslujava pone tova. Uspeh i dano nameri6 sili i jelanie v sebe si da pomogne6.

Ne moga da si izbiq tazi snimka ot glavata. V tozi svqt bez 4uvstva tova taka me jegna. Ne iskam da sam dava6tata saveti. Iskam da pomogna.

Практически наръчник на родителя в една раздробена и безумна Вселена
"Живеем в странни времена. Освен това живеем и на странни места - всеки в своя собствена Вселена. Хората, с които населяваме нашите вселени, са сенки от цели други Вселени, които се пресичат с нашите. Сбособноста ни да гледаме тази сложна плетеница от безкрайно повтарящи се явления и да казваме неща като: "Здрасти, Ед. Хубав ден. Как е жена ти?" изисква големи умения да филтрираме, които в края на краищата, трябва да създадат всички аспекти на съзнанието ни, за да се предпазят и да не виждат хаоса, в който врят и кипят. Така че оставете детето си на мира, о'кей?"

има Агенция за закрила на детето, които според мен трябва да бъдат сезирани. Неприятното е, че бабата едва ли ще те разбере. Може да се озлоби още повече срещу детето.
Към всяко АСП ДСП има отдел за закрила на детето, мисля че имаше и гореща линия за малтретирани деца, те обаче не могат да осъзнаят, че са малтретирани.
Иначе от ДСП на съответния район могат да задължат бабата да посещава психолог! За детето е също желателно, защото то е жертва.

сблъскването ми до момента с ДАЗД няма особен резултат, бяха повече загрижени за моята анонимност, отколкото да ме уведомят какво ще направят в тази ситуация, затова й не подадох сигнал, защото не ме е грижа, че някой ще знае дали аз давам сигнала, а ме интересува дали положението на детето ще се подобри по някакъв начин. Изход засега виждам единствено в собствените си опити да социализирам малко хлапето, което ще е капка в морето, но все пак е нещо.

Ивид, не разбирам съвсем добре какво искаш да кажеш. Вярно е, че всеки живее в своя вселена, но ме интересува основно съдбата и липсата на усмивка и спокойствие на едно дете - не мога да го оставя на мира, когато го чувам как плаче непрекъснато.

просто и ясно е, че може и някой зложелател да се обади, за да създаде проблеми примерно на Иванови!

Независимо дали се сезира Прокуратура, полиция или Закрилата човека, който иска да помогне трябва да си дава сметка за това, че ще бъде посочен защото предприетите действия ще бъдат въз основа на неговия сигнал.

Въпрос на избор за теб е нататък какво ще направиш, твое право е да не ги сезираш.
Аз лично се бях обърнала към тях и знам отлично реда, винаги сверяват информацията от сигнала с други източници- просто са длъжни.