Има неща, които ги четеш по дебелите книги, попиваш чужди мъдрости и си мислиш, че ги разбираш и знаеш. После обаче се оказва, че не е така.

Казват, че като стигнеш дъното, можеш само да започнеш да изплуваш нагоре. Не е вярно. Точно като борсите и акциите, където има 2-годишно, 10-годишно и прочее дъно, така и в личното си дъно можеш да преминеш в друго дъно, по-дълбокото обикновено. А може и да си стоиш с месеци на даденото дъно. Защото в приказката за изплуването никой не казва кога започва изплуването.

Казват още за важни неща да не задаваш въпроси, чиито отговори не знаеш. И това не е вярно. Не задавай въпроси, чиито отговори не си готов да чуеш.

Винаги съм си мислела, че дълбоко в себе си всеки човек е добър. И това се оказва невярно. Всеки в себе си има зрънца доброта, парченца жестокост, късове ярост, болка, обич и мъка... За себе си зная, че имам много лица и показвам това, което предизвикат. И съм сигурна, че и другите правят така. Но ако някой не може да понесе едно от лицата ми, то тогава... другите нямат значение, няма да се покажат.

Щастието струва много скъпо. А всички обясняват, че било гратис. Ако една усмивка за 2 секунди ми струва харчене със скорост 300 лв/час, то час усмивка струва над половин милион.

Стремежите и желанията били движещата сила на живота. Но очакванията раждат разочарования. А разочарованият човек битува, не живее. Е, поредният парадокс, какво толкова, свиквай.

Любовта ще спаси света, както и красотата. Да обичаш и да бъдеш обичан не се оказва всичко на този свят. А за какво ми е тази красота, когато вечер оставам сама?

Мислещите хора успяват. Глупости. Мислещите хора агонизират непрекъснато, разкъсвани в анализите си на защо и как. Понякога е хубаво да спреш да мислиш и да се пуснеш импулсивно по пързалката.

Всички горят от желание да ги грабне импулса. После се оказва, че всички импулсивни действия са грешни. Явно трябва да се мисли. Щрак - поредният парадокс, мисли - не мисли - няма вярно положение.

Най-големият бич на този свят е незнанието - ражда страх. А за страховете друг път ще си говорим...

P.S. Още една открита истина: понякога за 2 часа можеш да пораснеш повече, отколкото за 10 години.

Верно!

преди малко се натъкнах на тази мисъл на джеръм к. джеръм -"празни са мислите, защото нямат силата на закон, плъзгат се по повърхността , бягат от конкретни форми и изводи."