Днес вървя по улиците и се усмихвам. С онази глуповата усмивка, заради която хората се обръщат след мен и ми се усмихват в отговор. Насред кучешкия студ, който ми заскрежаваше миглите, аз просто си вървях и се смеех с очи. Говорех си глупости наум, като 15-годишно хлапе и се забавлявах на собствената си щуротия.

Дълго време ме беше страх да мисля, да чувствам, да усещам, да се връщам назад, да мисля за утре. Днес се върнах, четейки, две Коледи назад. Знам, че тази Коледа няма да повторя нито същите думи, нито същите желания. И знам, че се усмихвах за днес, за утре, за после.

И по-назад се върнах. Видях как съм падала, видях и че съм ставала в моменти, в които съм си мислела, че няма начин да продължа напред. Не е вярно. Единственото, от което зависи скоростта на изправяне, е желанието ти да продължиш напред. 

Беше ме страх от много неща. Днес се усмихвах, защото не ме е страх от никакви абстрактни неща, защото имам себе си, защото каквото и да се случваше, защото колкото и да се опитваше някой да ме убие, нищо и никой не успя да унищожи вярата ми в мен.

It"s time to feel...

една моя любима мисъл на Н.Макиевели
"Съдбата проявява свойта мощ, щом не среща съпротива - и е безсилна когато намерим повод за надежда"
Не е нужно мисля да добавям нищо. Мъдреца затова е мъдрец, за да вижда оттатък хоризонта. Желая ти една вълнуваща Коледа. Виолета

Благодаря, Вио. Топла Коледа и на теб и много нови хоризонти :)

Днес цял ден "въртя" тази песничка на Роби и си мисля подобни щуротии ...
Днес.
:-)