Video stolen by a friend

Когато те няма... съм тъжна. Усмихвам ти се по телефона, пиша ти забавни смс-и, но ми липсваш. Твърдя, че понасям липсата ти и има още малко. А някой сякаш е заковал с пирони стрелките на часовника. И обикалям с празен поглед пространството, защото просто няма с какво да го запълня. Опитвам се да си спомня всички мигове, в които съм ти се любувала, но нито един спомен не може да запълни физическата липса от усещането да плъзгаш пръсти по кожата ми.

А друг път, когато те няма, започвам да се предавам на всичките си страхове... Признавам, и друг път ме е било страх, от това да обичам. Сега ме е страх, че живея в най-хубавия сън и внезапно ще се събудя, а теб няма да те има. В тези моменти очите ми се насълзяват, защото дълго съм носила в себе си твърде много болка. Да, от нея ме е страх, а не от събуждането. И наум се моля никога да не ме боли от теб и да не ми се налага да се събуждам без да усещам погалването ти и с мисълта, че те няма.

А после като малко смело индианче вдигам носле нагоре и се усмихвам... защото те има.

Когато те има... очите ми танцуват. Всички страхове са притихнали и забравени, защото самото ти присъствие е като дрога. Прегръдката ти носи спокойствието, което мога да изпитам само когато съм се отпуснала по гръб във водата и се взирам в безоблачно синьото небе, а слънцето прижуря по кожата ми и всичко това е в една вечна секунда. Иначе времето с теб никога не ми стига. Искам да потъна и остана притихнала в очите ти. Мислиш си, че харесвам синьото, но не знаеш, че като дете мечтаех да имам зелени очи. Сега ги имам... мои са, нали?

И ти си моята гумичка... с теб забравям от къде идвам и каква съм била, нищо няма значение освен тук и сега. Бях забравила да мечтая... а сега бавно, страхливо, смутено се възражда желанието ми за утре, после и пак... 


 

Щастливка ! :)))

не съм си и помисляла, че може да звучи романтично :-)