Постинг
09.03.2007 08:40 -
Остарявам ли, мамка му, или още раста?
Автор: lemonpie
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3746 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2007 08:52
Прочетен: 3746 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 09.03.2007 08:52
Вчера като ми честитиха празника, ми казаха и голяма да порасна. Инстинктивно отговорих - "Стига толкова." Защото си помислих, че ако се вдигна над настоящите 1,75-6, съвсем ще я закъсам. Първо, вече съвсем ще гледам накриво като си купувам дънки, защото все къси ми излизат и сега. Второ, не е маловажен факта, че мъжете нещо не са расли на особени висоти. И ми се е случвало няколко пъти да ме предупреждават да не обувам високите обувки, защото - видите ли - ще съм по-висока от съответната половинка. Но това са стари ядове, в момента точно нямам такива. Въпросът бе принципен.
После обаче се замислих, че порастването не е само на ръст. Човек расте на мисли, впечатления, размисли, натрупан опит. С времето ставаме къде повече, къде по-малко цинични. А цинизмът - казват - е присъщ на възрастта. Т.е. аз сега раста ли още или пък вече остарявам? Ама че въпрос. На някой може да му е смешно, че на моите 27 се питам такива неща, но не бе много далеч времето, когато възрастта от 30 я квалифицирах като пенсионна. А сега съвсем ми чука на вратата. Особено като се има предвид способността ми да разсипвам времето между пръстите си, ей така, на майтап. Ден след ден, без да го осъзнавам.
А понякога съм цинична. Почти нямам принципи. Защото какъвто и принцип да вкарам в употреба, все някога ми се налага да го наруша. Затова предпочитам да наричам принципите указателни правила. Това е като указателните знаци - може да ги спазиш, а може и да не ги. Според зависи. Мисля, че съм разумна. Но мъдра - не съм. Само възрастните са мъдри (не винаги, но почти). Не знам дали имам опит - в някои неща да, в други тепърва ще трупам, а в трети - нямам и желание да навлизам.
Но се чувствам и дете. Мога да се забавлявам. Не с безразсъдната глупост, когато си мислиш, че всичко е позволено. Не със самоубийствена страст. Просто с малко мисъл за себе си и хората около мен. Това не ме прави по-малко дете. Радвам се на живота. Обичам. Сутрин обикновено се събуждам с усмивка. Това прави ли ме по-малко цинична и повече млада?
В крайна сметка остаряването е въпрос на усещане. Вероятно когато се почувстваш уморен от живота и всичко в него, тогава започваш да трупаш умора от годините, разочарованията, неприятностите или просто се предаваш и започва броенето на остаряването.
А дотогава - просто раста, развивам се и помъдрявам. Нали?
Или пък просто всичко е въпрос на време? А?
После обаче се замислих, че порастването не е само на ръст. Човек расте на мисли, впечатления, размисли, натрупан опит. С времето ставаме къде повече, къде по-малко цинични. А цинизмът - казват - е присъщ на възрастта. Т.е. аз сега раста ли още или пък вече остарявам? Ама че въпрос. На някой може да му е смешно, че на моите 27 се питам такива неща, но не бе много далеч времето, когато възрастта от 30 я квалифицирах като пенсионна. А сега съвсем ми чука на вратата. Особено като се има предвид способността ми да разсипвам времето между пръстите си, ей така, на майтап. Ден след ден, без да го осъзнавам.
А понякога съм цинична. Почти нямам принципи. Защото какъвто и принцип да вкарам в употреба, все някога ми се налага да го наруша. Затова предпочитам да наричам принципите указателни правила. Това е като указателните знаци - може да ги спазиш, а може и да не ги. Според зависи. Мисля, че съм разумна. Но мъдра - не съм. Само възрастните са мъдри (не винаги, но почти). Не знам дали имам опит - в някои неща да, в други тепърва ще трупам, а в трети - нямам и желание да навлизам.
Но се чувствам и дете. Мога да се забавлявам. Не с безразсъдната глупост, когато си мислиш, че всичко е позволено. Не със самоубийствена страст. Просто с малко мисъл за себе си и хората около мен. Това не ме прави по-малко дете. Радвам се на живота. Обичам. Сутрин обикновено се събуждам с усмивка. Това прави ли ме по-малко цинична и повече млада?
В крайна сметка остаряването е въпрос на усещане. Вероятно когато се почувстваш уморен от живота и всичко в него, тогава започваш да трупаш умора от годините, разочарованията, неприятностите или просто се предаваш и започва броенето на остаряването.
А дотогава - просто раста, развивам се и помъдрявам. Нали?
Или пък просто всичко е въпрос на време? А?
Следващ постинг
Предишен постинг
Отговорът се крие в теб самата ;-)
Бъди здрава!!!
Дъга
цитирайБъди здрава!!!
Дъга
според мен остаряването започва в момента, в който изчезне малкото момиченце вътре
приятен ден :)
цитирайприятен ден :)
старостта пристига сама... :))))))))
Приятен ден, Лимонче! ;)*
цитирайПриятен ден, Лимонче! ;)*
това винаги ми е звучало като поумнява но не помъдрява
пп: като не можеш да намериш дънки твой размер, препоръчвам поли или полички - мнооо ще си секси с тоя ръст, пък и задник ако имаш ям ям ям....
цитирайпп: като не можеш да намериш дънки твой размер, препоръчвам поли или полички - мнооо ще си секси с тоя ръст, пък и задник ако имаш ям ям ям....
може - но лятото. Иначе ми е студено на едно място :-Р
цитирайСтаростта идва неканена, знам, неизбежно. Но духът дали не остава млад и търсещ?
цитирайче човек е на толкова на колкото се чувства. :))) Като гледам ти се чувстваш млада ,така че няма защо да се притесняваш за преклонната възраст , като гледам никога няма да я стигнеш.:)) Същото важи и за мен де>:))) Аз съм на 28 ,но се чувствам на 5-6 +/- 10..може даже и да не съм родена ,забележи.:))))) Духът ..не знам дали остарява, откакто си се помня съм си все на тия години ...явно че така се раждаме.:))))
цитирайвинаги съм искала да си остана Little 15.
http://www.youtube.com/watch?v=-U37ZzAVMog
Това е и поздрав за Candysays, че знам, че ще намине.
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=-U37ZzAVMog
Това е и поздрав за Candysays, че знам, че ще намине.
Страшно е не да остаряваш,пардон-растеш,а да загубиш желание да се развиваш.Наскоро мой познат,при това набор,ме шокира с изказавнето си ,че "на 36 вече нямало за къде да се развива..."Попитах го да не е тръгнал да ляга да умира,а той отвърна,че каквото бил постигнал-постигнал.Почувствах се тъпо,защото аз самата за себе си мисля,че дори още не съм в средата на пътя на своето развитие...
цитирайСтрашно е, я, но аз съм мноооого, безкрайно далеч от загуба на желание да вървя напред :))
цитирайбраво,така и трябва.Желая ти много успехи!
цитирайумно момиче си ти:)))).не че не си го знаеш де,но "от вътре" ми дойде да ти го кажа.....усмихнат ден!
цитирайИма баби на 20г. и момичета на 80г.Всеки познава поне една и от едните и от другите.Важно е никога да не губиш детето в себе си и страстта си към живота!
цитирайБлагодарско за поздрава ;))) Как приятно ме изненада само! (права беше, наминах
;-P) "Little 15"... И клипа е страхотен на тази песен... а тя самата- болезнена, но истинска...
"She wants to see with your eyes,
She wants to smile with your smile,
she wants a nice surprise..."
(just three little wishes... ;)))
***
Колкото до въпроса за растенето и остаряването, аз също като теб се чудя понякога... (че сме и на горе-долу едни години (аз-25;), но имам вече странното усещане, че при мене и двете вървят паралелно някак, ръка за ръка... Още от дете, та до ден днешен (сиреч винаги!...) съм се чувствала с доста стар, и уморен сякаш дух/душа/сърце.... Но от друга страна- като развитие и физика- много младея, така да се каже, още ми искат лична карта за чаша водка, все едно нямам 7 годвини отгоре вече... ;Pp Но това ме радва само. Младоликостта ми, де... Момиче съм си още (и понякога- дете)- най-много на 17 ;))
П.С. като Пипи си прави "магии"- "никога да не поресна..." ;-)))))
цитирай;-P) "Little 15"... И клипа е страхотен на тази песен... а тя самата- болезнена, но истинска...
"She wants to see with your eyes,
She wants to smile with your smile,
she wants a nice surprise..."
(just three little wishes... ;)))
***
Колкото до въпроса за растенето и остаряването, аз също като теб се чудя понякога... (че сме и на горе-долу едни години (аз-25;), но имам вече странното усещане, че при мене и двете вървят паралелно някак, ръка за ръка... Още от дете, та до ден днешен (сиреч винаги!...) съм се чувствала с доста стар, и уморен сякаш дух/душа/сърце.... Но от друга страна- като развитие и физика- много младея, така да се каже, още ми искат лична карта за чаша водка, все едно нямам 7 годвини отгоре вече... ;Pp Но това ме радва само. Младоликостта ми, де... Момиче съм си още (и понякога- дете)- най-много на 17 ;))
П.С. като Пипи си прави "магии"- "никога да не поресна..." ;-)))))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
