Някой хора се раждат шефове, други стават. Това всъщност не е толкова важно, от значение е как се държиш с хората около себе си.

Да си баш шефа има няколко предимства. Можеш да ходиш на работа когато си поискаш и пак така да си тръгнеш. Можеш да работиш нещо, а може и да не. Като в оня лаф – шефа не спи следобед на бюрото, той мисли за бъдещето на фирмата със затворени очи. Да, шефа не решава кръстословица докато ти се пържиш, той се разтоварва от стратегиите.

Шефа… ех, шефе. Да не си мислите сега, че не си обичам моя шеф. Няма такова нещо. Златен е. Но и златни са му кусурите.

Като е в криво настроение сутрин, а той почти винаги е в такова, защото е трябвало да се събуди, влиза с бойна крачка и се хваща за първата глупост, която се сети. Колегите, защото имат тази възможност, се притаяват по стаите и поне час вървят тихо и на пръсти с балетни пантофки. А аз – защото няма къде да се скатая – го отнасям за всички. Та ако трябва да изведем правило първо – не вкарвайте лошото си настроение от дома в офиса.

Като се издъни някаква ситуация, гневът му няма граници. И обикновено не дири виновния, а изсипва огън и жупел по първия препречил се на пътя му. Аз – като отстояща на метър и половина – си ходя все леко опърлена. Правило две – помислете кой е виновен преди да се развикате.

Независимо дали фирмата е от пет или сто или петстотин човека, е изключително важно да се знае кой за какво отговаря. Не е чак задължително да се пишат длъжностни характеристики, но е хубаво всеки да знае какво трябва да свърши. Така като нещо не е свършено, ще се знае къде е отговорността. Най-много мразя колективи (добре де, екипи), които са специализирали в прехвърлянето на топката помежду си. Хубаво, всички можем да станем добри в оправданията, но я да вида колко са добрите в поемането на отговорност. Та, правило три – разпределете ясно отговорностите и задълженията. Защото от неизпълнение на горното, в момента съм офис мениджър, пи ар и завеждащ реклама, системен администратор, преводач, редактор, счетоводител и хюмън рисорсис. От време на време забивам пирони и оправям контактите. Почти като шеф на лудница.

В спокойно състояние шефа води светски разговори. И се занимава с шефски неща като четене на вестник. Аз си дъвча обяда на компютъра обикновено и говоря по телефона между капките. Нямам обедна почивка. Не защото са ми забранили, а заради няколко случая, в които току бях седнала и поръчала някакъв обяд навън и трябваше да се изнасям с бясна скорост към офиса с платен, но неизяден обяд. Е, ми мерси. Обичам да се храня спокойно. Но продължавам да се ядосвам, когато в нищонеправенето си ме вижда как обядвам и ме прекъсва за глупости. Култова реплика в това направление не е на моя, но на един друг шеф: „Ако може докато си почиваш, да направиш този отчет.” Да, почивката. Правило четири – уважавайте времето за отдих на служителите си.

Правило пет. Ако редовно нарушавате горните правила, гледайте поне да компенсирате моралната раздразненост на служителите си с достатъчно материално покритие. Има дни, в които само това крепи „екипа”.

Правило шест, седем и прочее могат да се извеждат до безкрайност. Но най-важното остава хората да си тръгват с усмивка от офиса и пак така да се връщат на следващия ден. И не да се питаме два пъти в годината – шефе, ти мен уважаваш ли ме? (че ти изкарвам парите – като това в скобите не го казвам), а просто да пазим нормалния бизнес тон всеки ден.

тези шефове. Явно комплекси. Имах един шеф който жена му го правеше на нищо, той не смееше да каже и дума у тях, и като дойдеше на работа, стой та гледай. Раздаваше правосъдие на ляво и на дясно. Комплексар. Лек ден.

посмей се при мен за видовете шефове...:)))
06.11 11:11 - Светът е оцелял, защото се е смял! Нашия офис или химн на офисния работник - по drona

има по-голям началник:)
важното е вие да му намерите майстора, иначе ще става все по-зле...
хубав ден :)))

всеки в офиса да си има длъжностна характеристика,
обаче шефа да предоставя допълнителни задължения
на някои служители.
Комичното е обяснението им за това.
"Имам ти доверие. Само ти можеш да се справиш"
Ами !
Не му искам доверието, искам си парите.
Ако мисли, че само аз мога да се справя толкова добре- мога и да не се старая и справям...
Изобщо днес с теб сме на вълна "шефа - нужното зло"

длъжностната характеристика е хубаво нещо, но...
в моята последна като т. 8 пише: "Както и изпълнението на други задачи, поставени от преките ръководители." това "други задачи" май изчерпва почти всичко... :-)
п.п. имаше също и "Хармонично и своевременно администриране"... каквото и да означава това...

даже и ко`нкурс обявих

:) само ако можеш докато си почиваш да му припомниш и за поставката за листи.. (едно си баба бае или както там беше)

Интересни правила, но всичко си има причина :)Нещата може би изглеждат комични.., но шефовете имат много повече задьлжения и повече главоболия и затова имат криво настроение. По-лесно е когато има кой да каже какво да се прави но за него няма кой да му каже как да подобри точно бизнеса си, така че, за шефовете работния ден не е просто едно обикновено ежедневие..Не знам дали успях да обясня.

си чакате жалките парички сменете си работата или станете горди собственици на фирми ама едва ли ви стиска по лесно е да се хленчи или.... да се спи с шефа

@гибо: жалки са само едни пари и те не са изкараните с труд. освен това никой не хленчи, per se, пък и не видях много плюнки около блога. за сметка на това видях нещо друго - един доста груб или... самодоволен(?) коментар.

За да върви работата наистина е хубаво шефа да спазва определени норми на поведение спрямо подчинените си и да знае как да ги мотивира.
Ти добре се ориентираш - може би един ден ще имаш собствен бизнес и шефа ще си ти. :-)

Предлагам проблемът да бъде решен по Сталински: има шеф - има проблем, няма шеф - няма проблем. Обаче...дали след това няма да се появят блогове със загглавия "Къде изчезнаха шефовете, на кого ни оставиха...". Умните са го казали отдавна - 'на чужд гръб...", нататък знаете...

Ми добре, щом се мислиш за Бат Брус от Умирай трудно, за Бат Бойко или за Бат Рамбо.
Някои хора си умират да се изявяват като слънца.
Дефакто хората-слънца имат нулева ефективност освен ако не се отнася за производство на зелена листна маса. Човека който върши всичко а дефакто нищо. Защо ли, защото нито пироните му заковани като хората, нито комютъра му подържан свястно а преводите (и вечния въпрос - тва кой го е превеждал - секретарката - аха, дай ми оригинала) му и за бърсане на задници не стават.
Такиви ми ти работи лимонче ;)))

Моята шефка яко ме подлудява, но пък е справедлива и знае прекрасно границите. Парите са един фактор да стоя при нея, но и ме тренира страхотно да се оправям свевъзможни невъзможни ситуации и този опит най-много го ценя.

анонимен 13 / като 13-та годеница на принца :))))
Брус и Рамбо са мнооооого големи мъже, а ББ всички знаят, че ми е почти "братовчед".
Но въпреки това не мога да се меря с тях, защото I am who I am... и за общи постановки не отговарям, а единствено за себе си.

P.S. Благодаря ти за изказването, което няма връзка с поста.

Харесва ми синхронът между часа и датата на пускане на пост-а :)

нещо ново научихме, бтв сложихте ли зелето?:))

абе кво да ви кажа...управител съм на 2 фирми
по друг начин - шефче
когато ти си писала поста аз още работех...сега докато поствам мисля за работа...нямам минутка спокойствие...когато си създадох фирмата имах една среща с един друг шеф за да завържем контакти...той ми вика - почнеш ли веднъж почивка няма да видиш. Не му вярвах - сега му вярвам. Подчинените ми идват с усмивка и си тръгват с нея, чатят си по icq с приятелите си, взимат си парите и са щастливи...аз тази година не ходих на море...въобще - не се оплаквай...и не съжалявай за нищо защото всяко зло е за добро и обратното :)