Щеше да е жалко, ако в днешния слънчев и топъл пролетен ден, си бях останала в прашния център. След небрежно подхвърлена идея, поехме на бърза разходка в околностите на София.

Предложението бе за един манастир, в който не бях ходила, въпреки че е на две крачки от София. А не бях ходила, защото... ами и аз не знам.

Според легенда, разказвана от местни хора, манастирът е бил основан през късно Римско време по тези земи. По това време е представлявал внушителен комплекс с 40 параклиса, много манастирски сгради и имоти. Смята се, че е имало и римска баня, която е използвала топъл минерален извор.

Никой не знае колко дълго е просъществувал този манастир. След като е бил разрушен, само легендата е пазила спомена за манастира “св. Мина”. През 1927 г. селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си, видели, че животните започнали да изриват керемиди, тухли и други строителни материали на мястото на стария манастир. По-късно хора от селото решили да разровят останките по-надълбоко и намерили основите на стара църква. Открили олтара на църквата и до него малък кладенец, изграден от камъни. Смята се, че кладенчето е било аязмото на църквата. Всички са били убедени, че находката представлява част от манастира “св. Мина”, който според легенди се е намирал в тази част на Софийско поле. Мълвата за откриването на единствения манастир, посветен на св. Мина в България, пропътувала бързо и скоро към манастира започнали да се стичат хора от всички краища на страната като дали помощ за възстановяването на манастира. Още информация ТУК.

А иначе е много, много красиво и спокойно.



На входа



Това е параклиса, пред който е обявената за чудотворна икона



Новите сгради



Хм, това забравих какво е



Изглед от двора

А на връщане най-изненадващо заварих този другар в гнездото му:



А после, защото съм шматка, батерията на апарата умря. Пък и без това вече се връщахме обратно и нямаше почти нищо за снимане.

Разходката бе хубава и ме зареди с енергия. Запалих свещичка пред иконата, но нищо не си помислих наум, освен че трябва да сме здрави.

От снимките ти струи слънцето.
Ще го посетя някой ден. Толкова много съм слушала за него...

вероятно е едно чудесно място.
Поздрави...

е наистина хубаво, прииска ми се да остана там да поспя - пеят птички, вятърът се заиграва в клоните на брезите и върбите... слънцето ме напича... приказчица...
Утре се надявам на нова приказка, която да покажа вечерта.

Поздрави,

Страхотно е човек да намира време за разхода, пък дори и само из околностите на София. Аз лично не бях чувала за този манастир и ти благодаря за информацията, която си публикувала. Ще се постарая да го посетим.

много прилича на входа на манастира Св. Мина

Точно това е манастира, пълното му име е Обрадовски манастир "Свети Великомъченик Мина". Мислех, че става ясно от текста.

Благодаря на всички за интереса,

и аз искам там:)

попаднах случайно на постинга и много ми хареса разказа и снимките. Мисля, че и през есента може да разходим до там