Никой не иска да допуска грешки. Всеки обаче иска да трупа опит.

Това не е ли противоречиво? Опитът е това, което придобиваме, именно правейки грешки. Т.е. без да грешиш, натрупаният опит е като картонена кула, която може да падне с един полъх на обстоятелствата. Без да паднеш, никога няма да разбереш напълно гравитацията. Без да изгориш пръста си, няма да разбереш силата на огъня. И ако никога не се разболяваш, как ще разбереш истинския смисъл на „добре съм”.

Не, не казвам, че трябва да излезеш навън и да се опиташ да направиш колкото се може повече грешки…

Обаче… най-големите си грешки съм допускала в емоционален план. Когато съм допускала някой непознат близо до себе си. И когато той не е оценявал този свят, а напротив – като малко глезено дете в магазин за играчки – е искал повече и повече. И се е опитвал да опустоши и изгори всичко от вътре.

Не, няма проблем. Няма непоправими грешки. Всяко разрушение може да се изгради отново. При добро желание от страна на строителя. Предимството на новото строителство е, че не си длъжен да спазваш предварителен план. Предимството е, че всичко търпи корекции в движение. Предимството е, че строежът продължава цял живот.

Предимството е в емоционалната интелигентност да знаеш кога да спреш да рушиш чужди светове, опитвайки се да намериш своя. Всъщност правилният начин е да градиш свой собствен без да ровиш в чуждите души. Пък и какво очакваш да намериш в една чужда душа. Собствената си загубена? Не, няма начин.

Но да, няма проблем. Ще покажа светът в моите очи. Или очите в моя свят. Това не е външният свят. Това съм аз. Градила съм го с любов, омраза, радост, тъга, добрина, злоба, хъс, умора, енергия, в добро и лошо… Градила съм го с години. Тайната е в правилният баланс. Всеки може да предизвика емоция. Всяка емоция е градивна. Именно емоциите са кръвоносната система на един свят.

Но за World in My Eyes няма готова рецепта. Това, че ще разгледаш, подритнеш няколко камъка, счупиш два-три прозореца, посадиш дърво, направиш цветна градина в един чужд свят, всъщност нищо не значи. Съжалявам.

Има значение единствено когато градиш своя свят в света на някой друг. Или когато градиш чуждия свят в своя собствен. Ето това е рецептата. Free of charge.

дяволски си права.

Може и да съм, а може и да греша.
Ако съм права, значи съм грешила ужасно много ;-)
Ако греша сега, значи скоро ще стана права.
Нон-сенс?

може и да си сгрешила ужасно много, обаче грешката да е вярна:) изобщо - ху ноус:)))))

Хех, ми то с оглед трупане на опит, всяка грешка е вярна. Но това пак не значи, че трябва да правиш колкото се може повече. :-))
Изобщо - тайм уил шоу, райт?

днес оправда очакванията

Или ни носят само отрицателни емоции, които се натрупват, обезокуражават ни и ни правят слаби? И колко силен трябва да е човек за да превъзмогне едно , две или повече разочарования? Какъв е защитня механизъм? И какъв е критерия? Както казва афродит - ако съм убедена че съм в правото си и съм неразбрана или неоценена? Това е много сложно, това са битките ни за "строежа" както казваш.

А иначе всичко може да се превъзмогне и както се казва: "И това ще мине". Това със силата е доста условно, по-скоро ще сбъркаш, ще те заболи, ще си направиш анализите и изводите, ще си изживееш това, което те тормози и ще продължиш напред.

Лимончо, много точно го каза със силата на огъня, преди да се опариш само си чувал че боли.
А за правотата сигурно си стигала до извода че в повечето случаи, човек е прав за себе си (от собствената си гледна точка де) в дадена ситуация или по принцип. От гледната точка на другия не винаги излежда така.

Страхът да не сгрешим ни парализира...Животът - живият - постоянно ни се смее :), показвайки ни, че когато сме се страхували да не би да грешим, сме се оказвали много прави и обратно - когато сме били абсолютно сигурни, че сме прави, това се е оказвало грешка.
Най-важното е да можеш да анализираш грешките си и никога да не повтаряш една и съща грешка...
Поздрав за хубавия пост и усмивка!:)

"Страхът от това да не загубим близките хора ни води към тъмната страна."

да опитваме,защото опитвайки даваме шанс на живота да прояви своята креативност,а ако това доведе до несъгласие и разочарование от страна на околните,проблема е в тяхното отношение,единственото ,което не бива да забравяме е че така наречените грешки са само нашето или чуждото отношение към това което се случва...,а иначе поста ми допада с идеята за опита,опита е единственото,което ни дава право да говорим за нещо,използвайли чуждия,можем да оцелеем в извесна степен,изпозвайки нашия опит,достигаме до нови измерения на познание

Опита е съвкупност от изводи за чужди и наши грешки!
И най-безболезнено е да се учим от грешките на другите! А когато се учим само от собствените грешки – тогава най-боли и не винаги нещата са обратими!
За това човек трябва да си вади поука от всяка ситуация, без значение дали на него му се е случило или на някой друг.

Всяка емоция, различна от ежедневието ти носи удоволствие под една или друго форма, кара те да се чувстваш жив - и затова точно като опитваш твърде много, научаваш твърде много - няма как да избягаме от това. Аз лично обаче изпитвам известна умора от някой тип емоционални експерименти - и затова се опитвам да ги избягвам, да си пестя енергията и да я концентрирам върху по-благодатни обекти или да я насоча към по-простите радости в живота.