На Caruso, Soho, Estrella, Radalia и ...

В живота ни поне веднъж
се срещате с фатален мъж.
Летите в друго измерение,
а после идват, без съмнение,
бездънна дупка и тъга.
Кълнете проклетата съдба:
Защо ли с него ви събрала,
защо така ви изиграла?
Опитвате се да забравите
и с липсата му да се справите.
Но все не ви се получава -
в сърцето ви печат остава
от него-лошото момче -
кръстоска на мръсник с дете.
„Защо - се питате тогава -
единствен той не се забравя?”
Защото горната порода
отключва женската природа.
И чувствате се заслепени,
опитомени, укротени.
Открили сте, че едновременно
(за жалост обаче временно!)
сте цялостно завършени
(макар понякога прекършени).
Защото лошото момче -
универсалното ключе -
отключва всички лица на жената -
детето, майката, сестрата,
любовницата дива,
открива я цялостна, жива!
По нея тъга ви залива.
Защото, тръгвайки си, я убива!

Източник: unknown, ама кефи.

лошото момче.

Припознал е правилната дума. Лол.

Ключът се крие в "погледа му като на пребито куче". Не съм измислила аз този израз, прочетох го преди доста години в една статия точно за тези лоши момчета.

аз гледам точно така.

а нещо по въпроса за "лошото момиче"... ;)

* и ти ли "зацикли" на тази песен!? :)))

Евелин, аз от години. :о))))

*Being witch & bewitched. Being damned and the damn itself.

Поздрави лимонче, къртиш мивки!

Само това ми трябваше да прочета, за да се доскапя. Само днес и единствено за вас - затъмнение на звезда. :(

Влизаш в посвещението с последния коментар. Я се усмихни.

Събрахме се една сюрия лоши момичета... ;)
Ама готини мадами ;)

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава...
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Вече не са същите момчета,

но и тези също пият бира...

Бях хиляда пъти Жулиета.

Само че накрая не умирах.

Милост ли? Проклятие е, Боже,

че след любовта оставаш жива.

Вързана след ласката — за ножа.

Галена след цвете — от коприва.

Жива, за да гледаш как се мята

жалката опашка на надеждата.

Дълга — за размера на земята.

Къса — във небе да се оглежда.

Милост ли? Ромео заприлича

на охранен празник, но без песни.

И какво, че още ме обичал...

Вече му е навик — по пиеса.

А на мен остават двата края,

дето все да вържа не успявам.

Милост ли? А мога ли да зная

колко още милост заслужавам?!

Ако може, друг да я получи,

друг след мен сто века да пребъде.

А на мен — дай Боже, да се случи

същото.

Обаче със присъда.

Камелия Кондова

http://spomen-za-teb.dir.bg/_wm/pbasic/?df=356282&GDirId=2c7f34f9b2359e22cb9ef0057b61d633

Браво на този неизвестен автор! Добре разбира женската природа, но са малцина тези, които ще си извлекат поука от прочетеното. Повечето жени, за да станат на 30 трябва да навършат поне 45...
В такива моменти се сещам за мисълта на Волтер: "Светът след нас ще остане толкова глупав колкото е бил преди да се появим"...

Една от девойките горе каза:
"Не знам кой е пуснал на тая земя мъжете и жените да живея заедно и да говорят на различни езици."

А на репликата друг отговори: "За да е по-забавно."

Аз лично подкрепям отговора.

този въпрос, за мъжете и жените на една планета, ми го зададе 5 годишната ми кръщелница, след като слуша разговор между мен и майка и известно време. .. Който разговор беше просто злободневни разнищвания...
Проницателни от малки, а? :)

Чак сега попадам на този пост. И това стихотворение е адски точно. Защото тези мъже наистина ни карат да се чувстваме на 100% жени. Затова и липсват после толкова много...