По рождение, никой не е нетолерантен към другостта, защото не сме си изградили ясни представи и рамки за нормалността и това, което извън нейните рамки. Винаги идва някакъв момент, в който това се случва, било то заради личен опит или … най-често защото обществото ти налага по някакъв начин своята представа за рамките.

Дъщеря ми е на 3 години и поради причини, които в случая нямат значение, ходи на детска градина, в която повечето деца са от турски или ромски произход. Всички деца са чисти и спретнати, просто малки грейнали личица. За мен няма значение принадлежността към определен етнос на родителите им, поне докато си ги гледат и са като всички останали български деца.

Снощи малката направи следното изказване: „Мамо, в градината само аз, Ади и Тоши сме деца.”

Попитах: „А другите деца какви са?”

Отговорът: „Те не са деца, учителката каза, че са циганета, значи не са деца…”

На три децата са в състояние да градят причинно-следствени заключения…

Една учителка в детската градина вече провали опитите ми да имам дете, което поне в ранна възраст не е обременено от истерията, която ни тресе, че имаме над 10 % турско и ромско население.

Не ме възприемайте погрешно. Не защитавам никого. И аз не харесвам представителите на малцинствата, които тънат в мизерия, които крадат и всячески се опитват да живеят на гърба на обществото. Но за да се опитваш да живееш на гърба на обществото, не е задължително да принадлежиш към някое от малцинствата. Познавам и съвсем белички хорица, които го правят. Вярно е, че ромите по-често попадат в тази категория, но колко от нас ще вземат ром на отговорна работа, която би му дала възможност да гледа семейството си нормално? Познавам добри ромски и турски семейства. Семейства като всички други. С единствената разлика, че са се борили три пъти повече, за да постигнат това, което на мен ми отнема далеч по-минимални усилия.

Някога, когато бях малка, дядо ми ме учеше, че цветът на кожата няма значение. Важен е цветът на душата. Както и цветовата гама на делата. Вярвах му, продължавам да му вярвам и днес.

Опитвам се да предам това ценно наследство и напред, на малката. Пречат ми обаче. Защото ако сега – на 3-годишна възраст – в нея насаждат нетолерантност към различните, ми е интересно какво ще жънем, когато тя стане на 18-20. Я някоя „Атака”, я краен национализъм. Които определено – поне за мен – нямат място в уж тръгналото ни да се европеизира общество.

това което споделяш и си мисля, че просто понякога хората си мислят, че те са нещо повече от този до тях. Гледайки на външното, на лице, не могат да прозрат какъв е всъщност човека до тях, че той не им е неприятел, а напротив от него зависи и какво отношение ще има за в бъдеще и едно малко дете, което ще порастне примерно. Или какво ще провокират думите на една учтелка в едно ромско сърчице примерно. Дали топло отношение или омраза...
А лошото отношение то винаги се усеща си мисля аз.

са най-жестокото нещо на този свят... Защото веднъж забити, трудно могат да бъдат заличени.

жена не става за учител.

мда, интересна случка ти се е случила; тъпо е, като си представиш колко много хора не са си на мястото, и се занимават с неща, за които изобщо не стават - имам предвид въпросната възпитателка, която вероятно би могла да бъде всичко друго, но не и Учител;
в крайна сметка крушата не пада по-далеч от дървото и хлапетата вземат пример най-вече от родителите си (без да се броят тежките изключения);
така че - споко, може и да успееш да я предпазиш от "учителите" й; аз лично успявам и съм спокоен, погледнато от моята височинка е напълно възможно да се успее;

Когато отидох на първия политически семинар през живота си (това беше някъде през забравената 1992 г. в непознатия тогава за мен Брюксел), първото нещо, което ни беше казано от поборниците за толернтност и което бяхме помолени да запомним добре, беше: "ксенофобията и национализмът са естествени чувства, докато толерантността и мултикултурализмът се възпитават".
Иначе - прекрасен пост. Огорчен съм, че искаш да се внедриш да разлагаш GanTree, а за останалите не мислиш. Не е честно - ние сега гнили капиталисти ли сме или лукови глави ?!

попаднали сте на шеговити коментари, не вярвам в комунизма и никога не съм вярвала; имам удоволствието, предимството и честта в главата ми никога да не са насаждани подобни идеи.
Но сте ужасно прав, че толерантността трябва да се възпитава. Защо обаче ограничен кръг от хора разбират това? А защо - дори да го разбират - никой нищо не прави. Понякога се чувствам като глас в пустиня, особено в момент, в който се опитвам да създавам един млад ум.

За да си толерантен към другите първо трябва да си наясно със себе си. Така може да запазиш себе си и да оцениш достойнствата у другите а и с чиста съвест да критикуваш лошото у тях.

Лошото при чувствителни за обществото теми е това, че по шумни са "лошите". Другите просто си мълчат, защото "умния човек не пада на нивото на глупавия".

Изпитвал съм гнева на "шумните" не веднъж. Емблематична в последните години бе реакцията но хората на един мой пост http://bglog.net/BGLog/1221

малко ми е странно защо сте останал с подобни впечатления, г-н Дечев; нито имам намерение да се "внедрявам" някъде, нито пък да "разлагам" каквото и да било; очевидно казаното има нужда от пояснение, което ще се опитам да Ви дам с един пример.

по училищата из София имаше една много странна задачка, спусната от МОН по времето, когато се подписваше договорът за присъединяване към ЕС преди почти две години; учениците трябваше да напишат "есе" с наглед невинното като тема заглавие "България на Балканите и в Европа"; шах и мат, макар че на пръв поглед - нищо лошо, даже похвално; като се вгледа човек обаче, се разбира, че от някакви си петокласници и шестокласници се искаше да напишат по темата неща от типа как България си е в Европа, колко сходни (близки, почти еднакви) сме ние и хората от ЕС и как едва ли не ние не сме това тежко катастрофирало в много отношения общество, което сме и в момента.

неща от подобен род се опитаха да ни обяснят на една специално по повода свикана "родителска среща"; мога да ви уверя, че болшинството родители зяпнаха от изненада; на въпросната учителка се опитаха да й обяснят, че всъщност това присъединяване е преди всичко политически акт, и че от тези деца не бива да се иска да пишат глупости за нашата "близост" до неща, от които на практика сме толкова далеч все още; бяха приведени и аргументи, от типа на това, че (по памет) в етнически смисъл сме различни (в което няма нищо лошо); в езиково отношение нямаме нищо общо, камо ли близко; че сме първата и единствена за момента "кирилица" в съюза, че сме православни - това пък на фона на преобладаващото количество католици и протестанти; вярно, отстрани може и много тъпи и заядливи да изглеждат подобни аргументи в такъв по принцип безсмислен разговор, но основната идея беше, че не бива да се иска от такива малки деца да си фантазират върху подобна тема;

всичко беше глас в пустиня, разбира се, защото на финала се оказа и това, че което от хлапетата няма "съчинение" по темата (въпреки, че то беше анонсирано като доброволно и пожелателно), може да очаква негативно отражение върху оценката си по български и литература за годината; не знам някой от родителите да би рискувал при това положение, въпреки мнението си; и цялото упражнение е за какво - защото така били поискали от МОН, щяло да има класирания, да се изберяло най-доброто, и да било награждавано на някакви церемонии около и след подписването на договора в Брюксел;

та, общо взето, такова едно никакво е личното ми мнение за една немалка част от учителите по българските училища; не съм склонен да обвинявам учениците за отчайващите им резултати, които гледаме всяко лято по изпитните кампании за гимназиите; не всекиму е дадено да учи другите; съжалявам, че мнението ми е такова, особено при положение, че познавам и учители, които заслужават истинско уважение.

Аз се майтапех съ сладкия лимон за "революционните задачи", които и "вменяваше" колегата nakom, а очевидно не съм бил разбран. Прочетете пак постинга на nakom за "революцията" и ще разберете за какво ставаше дума. Най-малко съм твърдял, че gantree ще "разлага" когото и да било !? :-)))
Ще взема и аз пак да прочета "революционния пост" на nakom, да не би пък сам да съм объркал нещо. О-о-о-х старост - нерадост, оглупявям с времето, какво да се прави.

грешката очевидно е моя, г-н Дечев; пак съм пропуснал, за съжаление, да прочета какво е написал nakom; често ми се случва

е хубаво, че сте се разбрали най-накрая :)) Тъкмо мислех да влизам в ролята на поясняващ умиротворител :-Р

е, няма лошо ти да си ни умиротворител, но пък ... защо ни е умиротворител, след като няма война?