Когато се сблъскаме, т.е. срещнем, защото сблъсъците са чувствително по-редки от срещите, с нов човек в живота си, обикновено подхождаме към него по два начина. Всъщност може и по повече, но основната насока е следната. Или го подминаваме с безразличие, или привлечени от него оставаме в орбитата му, за да видим какво ни е привлякло. Има, разбира се, вариации на насоките. Може да го подминем с омраза, а може да останем по някакъв начин в орбитата му, прилепени именно от омразата си. Може и да ни привлича, обаче пак да подминем, защото нещо по-силно някъде ни е привлякло. Ако чакате универсално правило, няма точно днес да го извеждам.

Вниманието ми е насочено към орбитите, в които оставаме и връзките, които постепенно изграждаме. Наречете ме наивна, обаче когато срещна нов човек, първоначално приемам думите и поведението му за чиста монета. После започват да се натрупват дребни думи и действия, които ме карат да погледна човека в съвкупност с натрупаните факти и да дам своята оценка. Ако налаганото от него впечатление се разминава особено тотално с преценката ми и ако не мога да открия и разбера причините за това разминаване, вдигам рамене и подминавам, къде с безразличие, къде с негативизъм.

При срещата с всеки човек трябва да сме абсолютно непредубедени. Затова и казвам, че всеки е бял лист и когато се срещнеш с него, започвате да си пишете по листа разни знаци и думи и да се опитвате да ги разчитате заедно.

Подавайки белият лист на някого, без очаквания и предубеденост какво ще започне да пише на него, е абсолютен кредит на доверие. Заставате от двете страни на масата на живота и му се усмихваш. Усмивката предизвиква усмивка. Казваш нещо, получаваш реплика, а после я връщаш. Даваш доверие и насреща ти се доверяват. Кредитът на доверие е абсолютно безвъзмезден. Лихви няма. Печалбата идва от насрещното доверие, което получаваш. Почти като в приказките – направи добро, за да ти се върне добро.

Животът обаче за съжаление не е приказка, колкото и да ни се иска. Често срещу кредитът на доверие, който даваме, получаваме насреща си лъжи и полуистини. И ако пак така често ги приемаме за истини, то в един момент лъжата започва да прозира. Мигът, в който осъзнаеш, че срещу чистите монети на душата си си получил фалшиви лъскави камъчета, кредитът на доверие започва да се топи. Постепенно или рязко, зависи основно от размера на камъчетата, а не от искренето им.

И пак в зависимост колко време си прекарал на масата на живота срещу излъганото вече доверие, кредитът става все по-малък и по-малък. Връщане назад обикновено няма. Единственият изход е да дириш нова маса, на която пак да поставиш кредита и да видиш какво ще получиш насреща. (Като мотивът за насрещното вземане е последното, което те занимава.)

Затова не разпилявайте единствения кредит, който ни се дава безвъзмездно, защото после не можем да го върнем по никакъв начин. И не губете собствения си кредит на доверие към доброто.