Мина еуфорията и логично си потъваме пак в работните задачи. Хубаво е да има работа, защото тогава мислиш приоритетно за нея. Иначе мислиш за себе си, а там картинката може да не ти харесва. И колкото и да държа на мисленето, в такива моменти осъзнавам колко е лошо да мислиш, защото сам си слагаш диагнозата.

Направих крачка, две... не знам точно на къде, с идеята да се почувствам по-добре и почти не успях. Знам защо не успявам. Но не мога да го променя. Молитвата на Вонегът не ме успокоява в тези моменти, защото явно нямам нито търпение, нито сила, нито мъдрост в необходимите количества. Продължавам да искам невъзможни неща, продължавам да се боря с вятърни мелници. Продължавам да ровя и анализирам, знам какво ще реши всичко, не знам дали ще имам сила и търпение да стигна до там. Практиката показва, че упорито се провалям.

Нищо.

Ей това нищо обвива характеристиките на времето, на стъпките, на действията, на отношенията. Всеки да си стои в ъгъла и да не мърда.

Нищо. Ще дойде време, в което нищото няма да съществува. Знам го това със същата убеденост, с която едно време знаех коя съм. Днес вече не знам какво се случва, още по-малко утре.

Да си отбележа и подчертая, че страховете са най-големия бич на човечеството от както свят светува. Примери бол.

Прекалената вяра в хората е вредна. Скоро си мислех, че толкова пъти са ми забивали нож в гърба, а аз съм се усмихвала в отговор, че нямам здраво място в душата си от собственото си търпение. А не съм търпелива, поне така си мисля.

Вредно е и да се опитваш да помогнеш, когато някой не иска сам да си помогне. Факт е, че всеки сам си бере неговите грижи и сам ги разрешава.

А аз имах нужда само от една прегръдка. Може и ти да си имал, но си бил много далеч, не си показал нужда от мен, не си можел да направиш крачка, да протегнеш ръка... whatever... причини.

Днес направих гаф в работата, но си признах веднага, а след това го оправих. Ей така искам да се върти света. Не че имаше особено значение, но все някъде исках да кажа.

Утре започва ден Х.

P.S. Забравих. ЧНГ, който помни, че е дошла.

"Вредно е и да се опитваш да помогнеш, когато някой не иска сам да си помогне."

Абсолютно съгласна! Всъщност...в моя случай думата "вредно" я заменям с "не можеш". Това е мисъл, която поне от половин година Непрекъснато ми се върти в главата.

За много години, Лимонче! :)

http://www.youtube.com/watch?v=sX1vc0peJa4&eurl=

А ти едно мерси не каза.

Чудесно е да попаднеш на някой,който ти преразказва мислите.Благодаря!