Иска ми се да крещя.
Да крещя „губиш ме”,
докато всяка твоя клетка не започне да вибрира
с този рефрен.
Губиш ме, губиш ме, губиш ме.
После искам да оглушея завинаги.
И да не чувам как всяка твоя клетка,
се свива навътре в себе си
и повтаря тихичко,
почти апатично
и болезнено безразлично
„да, губя те...”

by deseo

...Имала съм поодбно усещане, на пръв поглед непоносимо.
Преживява се, знаеш.
Но докато си в лоното на болката, е най-тягостното изпитание за всяка една обичала душа...
Позволи на всички усещания, свързани с тази болка, да те обземат - докрай, да ги пропуснеш във всяка твоя фибра, за да ги опознаеш прекрасно и да не са вече плашещи и застрашителни за теб. Така, опитомила болката, ще си по-силна от нея и ще я контролираш.
А дотогава - просто си позволи да я изживееш. Знам какво е.

Има мигове, когато независимо от поведението на тялото душата е на колене...

Има мигове, когато думите без действия не са достатъчни... .

:-)