Всъщност вие трябва да го откривате, защото аз вече го открих. Вчера. Беше първият по-нормален ден в късната зима, който даваше допълнителен стимул да се кача на почти хваналия вече прах и паяжини байк и да се пусна на разходка из града и парка.

Правило първо. Ако сте държали байка цяла зима някъде и не сте го водили на разходка, напомпай гумите. На мен ми отне бая време, защото последния път някой така ми бе завил капачката, че строих половината бензиностанция да я отвива. Обаче сама се оправям с компресора. Купон да става.

Правило две. Мини през любимия сервиз. Моят е при Близнаците. Знаете, че на байка трябва да му се правят някои неща, които вкъщи не стават. Като да се поизчисти, да се стегнат скоростите и спирачките, да се смаже и да си разказвате приказки за нови планински маршрути.

Правило три. Не се плаши от кучетата. Повечето улични са безобидни. Не знам защо ме лаят само в моя квартал. Ако те подгони глутница, не карай по-бързо. Това ги мотивира допълнително да те гонят и лаят. Уверявам, че комбинацията десетина лаещи и гонещи те кучета не е най-доброто за адреналина, макар че той наистина литва до небесата. Просто спри рязко. Обикновено се чупят.

Правило четири. Виж какво става в парка. Това, че някой е спрял водата в Борисовата, да не те плаши, макар че е тъпо. Заведението на детската площадка работи.

Правило пет. Пусни се по вятъра. Цялата мъка на изкачването на който и да е баир е в кефа, че после ще се пуснеш надолу. В крайна сметка нали за това се мъчим.

Правило шест. Усмихни се. Хубавото време тепърва идва. Помниш ли часовете на двете гуми миналата година? До тъмно. Ето, идва нова година. И пак ще правиш същото зареждащо те, усмихващо нещо.

Много моля всички шофьори на четири гуми да внимават за двуколесните съжители на пътя. Не е нужно да ми свиркате зад гърба, че ще минете покрай мен. Разберете, че ме стряскате, а аз така или иначе ви чувам. Много моля всички шофьори от градския транспорт да разберат, че като минат с висока скорост покрай мен на разстояние по-малко от 50 см, губя равновесие от въздушната струя. Въпрос на тегло и скорост в крайна сметка. Не знам дали го учат това в училище. Много моля да не си мисли който и да било, че само защото е в ламарина на четири гуми, има повече права от мен на пътя. Давам достатъчно ясни знаци какво имам намерение да направя на пътя и затова ако обичате, не ме прескачайте така грубо. В крайна сметка тази игра с прескачането свършва в първи клас. И много моля всички пешеходци да не изскачат на платното рязко и пред мен. Не мога да спирам толкова бързо и ако трябва да скоча в колоната с автомобили, за да не се блъсна в някой пешеходец на платното, определено ще скоча върху пешеходеца.

Всъщност най-важното, за което моля, е да се уважаваме на пътя.

P.S. А се чудя кога ще правим блогърско каране?

 

Скачай върху пешеходците. Това не са хора.

Все си мисля, че са.

всяка сутрин чакам с нетърпение съветите ти за най-различни неща!

Аз пък с нетърпение чакам коментарите ти. Ето сега вече мога да ходя спокойно да си върша работата.

лекота и ненатрапчивост, че е удоволствие да се спирам тук!
Заядливият тон на някои блогери приемайте като детишнярски. Не искам да вярвам, че в сърцето на един млад човек се крие злъч... /по повод "отбиването" ми на друго място от блога...как ще живее с нея? Трудно ще му е! Дали не го усеща????
Приятен ден!

Но незабравяй, че законът повелява шофьорите на големите камиони като видят колоездач да го съборят.

Аз още съм го зазимила... ама скоро, съвсем скоро ще го размразя и ще полетя :)

Ей, един байкър да се обади. :)))

Само да приключат с работата си по мен дофторите и ще закарам колесатото на неговите дофтори, да го достегнат, да го смажат и ще ти предложа компанията си.:)

Най безопасното място за каране е Зоопарка. И е равно няма баири. Даваш едно левче и си спокоен.

Краско, с последния коментар стана ясно, че не си се пробвал с байка още. На вратата на зоопарка (софийския) има табела, че е забранено за велосипеди.
Като казах табели, вътре има ужасно весели. Някой път ще разкажа за тях.